• How We Do It

    How We Do It

    Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Mauris sit amet nisl lectus, id sagittis metus.

  • Easy to Customize

    Easy to Customize

    Nunc sapien risus, molestie sit amet pretium a, rutrum a velit. Duis non mattis velit. In tempus suscipit sem, et consectetur.

  • Clean Design

    Clean Design

    Class aptent taciti sociosqu ad litora torquent per conubia nostra, per inceptos himenaeos. Nam consequat risus et lectus aliquet egestas.

  • Works Everywhere

    Works Everywhere

    Nullam a massa ac arcu accumsan posuere. Donec vel nibh sit amet metus blandit rhoncus et vitae ipsum.

  • Web Development

    Web Development

    Suspendisse eleifend nulla in est euismod scelerisque. Etiam lacinia fermentum nunc id imperdiet.

  • Color Picker

    Color Picker

    Nullam tortor tellus, iaculis eu hendrerit ut, tincidunt et lorem. Etiam eleifend blandit orci.

Разходка до Ниш

1 коментара
Една от любимите ми дестинации за кратко бягство е Ниш. Да стигна до там е бързо и лесно, храната е вкусна, а градът предоставя достатъчно забавления, за да си изкарам добре един уикенд.
Предполагам, че по-голямата част от вас вече са посещавали Ниш, но ако още не сте…



Как да стигнете?



Вариантите ви са три - с автобус, с автомобил или с влак. Цената на билета за автобус София - Ниш е около 20 - 25 лв., което е по-малко като цена, ако пътувате до Бургас. С влак не съм пътувала, но знам, че има такъв, който пътува за Белград (ако решите да пробвате тази опция трябва да се поинтересувате допълнително). За мен пътуването с автомобил е най-добрият вариант и ми отнема около 1,30 - 2 часа да стигна от Калотина до Ниш.
Пътува се по магистрала (която все още строят и няма да се налага да плащате пътни такси), и ако не ви спират на някой места заради строителните дейности ще стигнете бързо и без никакви проблеми.

Къде да отседнете?


В Ниш има достатъчно места за настаняване, но ако искате да разгледате централната част (където се намират и повечето от забележителностите), аз отсядам ето тук: http://www.onlyone-apartment.com/sr
Стаите са големи и просторни, цените са изключително приемливи, а локацията е перфектна. Хотелът се намира на около 5 минути пеш от централната част и всичко ви е на „няколко крачки разстояние”.

Къде да хапнете?


В Ниш си е задължително поне веднъж да опитате истинска сръбска скара, а заведенията, които предлагат традиционна храна са толкова много, че не се наемам да ви препоръчвам някое конкретно.
Можете да хапнете вкусно и сравнително евтино както в самия център на града, така и в някое от симпатичните заведения в Нишката крепост.
Ако обаче търсите къде да закусите ви препоръчвам да посетите пекарни „Бранкович”, където можете да опитате много и разнообразни закуски на прилични цени.
От кафенетата мога да ви препоръчам кафе – сладкарница „Трамвай”.







Какво да видите?


Нишката крепост
Няма как да я пропуснете, защото тя се извисява в самия център на Ниш. Разположена на десния бряг на река Нишава, крепостта впечатлява с голямата си порта. Днес от самата крепост не е останало много, освен внушителната порта и малка част от крепостната стена, но една разходка до нея си струва, дори и само, за да седнете в някое от заведенията, които се намират тук и да опитате от прочутата сръбска плескавица. В района на крепостта можете да видите също така напълно запазена джамия, турска баня и други забележителности.


Концентрационен лагер „Червен кръст”
Един от малкото напълно запазени концентрационни лагери в Европа. Лагерът е бил използван като разпределителен център от 1941 до 1944 година, като през него са минали близо 30 000 души.
Екскурзоводката, която ще ви разведе и разкаже историята на лагера е изключително внимателна и ще научите много със сигурност.




Черепната кула (Челе кула)

Издигната след кървава битка между сръбски въстаници и турската армия през 1809 година, в която загиват над 3000 въстаници. За назидание на всеки, който дръзне да се опълчи на османската власт, по нареждане на нишкия валия са отрязани главите на въстаниците и са зазидани в кулата. Първоначално кулата е била висока около 4,5 метра, а зазиданите черепи са 952, но днес от кулата не е останало много.




Прочети още

Маршрут за ден - Балчик

0 коментара



Балчик! Отдавна му се каня, ей го де е, само на около 2 - 3 часа от Бургас. Решавам, че вече няма да го пренебрегвам и ще ида да разгледам Ботаническата градина и Двореца.

Сутринта е свежа, усмихната и по едно изключение не вали. GPS-ът ми казва, че трябва да мина през Варна, но не искам. Не че не ми харесва града, но обичам обиколните пътища заради емоцията и най-вече заради селцата и градчетата, които откривам по пътя си.
Затова пренебрегвам щенията на момата от GPS-a и поемам към Айтос, Руен и Провадия. Пътят разбира се е под всякаква критика, но пък гледките си струват.
Бавно карам през прохода, движение почти няма, наслаждавам се на спокойствието и очаквам да видя Чудните скали. Винаги, когато минавам от тук се спирам, за да им се насладя поне за мъничко.


Изпивам си кафето, отправям последен поглед към скалите и поемам към Провадия. Не знам защо, но градчето много ми харесва. Цялото е едно зелено, тихо и много спокойно, а високо над него се извисява крепост Овеч.


Нямам много време, а и районът ми е доста познат, така че издавам заповед на каката от GPS-a да ме води до Варна и продължавам.
Още след излизането си от града установявам, че GPS-a е твърд по отношение минаването ми през Варна и продължава да се мъчи да ме върне във всеки един сгоден момент, затова спирам да слушам и продължавам както аз си знам.
След няколко грешни посоки, минаване покрай селца и градчета, за които никога не бих чувала, най-сетне пристигнах в Балчик.

Не съм много емоционална, но в мига, в който влизам в градината оставам наистина без думи. Експлозия от цветове, изобилие от растителни видове, прекрасно оформени градини… нямам думи, за да предам красотата, която е край мен.

Вървя бавно, за да мога да попия колкото се може повече от красотата, която ме обгражда.


Няма много посетители, а тези, които срещам са румънци, дошли да разгледат Двореца на румънската кралица Мария и аз тръгвам след тях.











Дворецът или лятната резиденция на Мария е не много голяма, семпла сграда, която сякаш още пази духа на кралицата.


 Могат да се видят някой от мебелите и вещите на Мария, а на първия етаж има изложбена зала, където се представят творби на художници от различни поколения.



Излизайки от Архитектурно - парковия комплекс установявам, че съм била там около 4 часа, които сякаш са отлетели като миг.

Не ми се тръгва, но времето напредва, затова поемам обратно.

До следващия път и следващата дестинация!




Прочети още

Беше моя

0 коментара


Беше моя…все след мене вървеше. Мислех си, че цял живот ще е така. И груб съм бил, и студен, отблъсквал съм я с всички сили.. Исках да си иде. Имало е време, когато съм я ненавиждал, имало е време, когато съм искал да не се е раждала.

И не можех без нея… Нуждаех се да знам, че я има. Държах я надалеч от себе си и в същото време тъй близко, че усещах дъха и на гърдите си нощем.

Събуждал съм се с мисълта за нея, лежал съм буден с часове, опитвайки се да не заспивам, за да не дойде в сънищата ми.

Знаех, че няма да ме напусне. Знаех, че няма да ме укори. Знаех, че ще мине през aда, за да е до мен.

И тя минаваше през ада, без да се оплаква. Нито веднъж не се разплака, нито веднъж не каза, че и е тежко, нито веднъж не се скара. Чакаше ме! С години ме чакаше. Чакаше ме, когато изчезвах, чакаше ме, когато бях прекалено зает с други неща, за да се сетя за нея, чакаше ме денем, чакаше ме и нощем.

Аз все бях зает за нея. Не исках да я допускам до себе си. Страхувах се!
Страхувах се от нея…от безмълвната и обич, от силата и да остане до мен.
Направих всичко възможно тя да си иде.

Колко глупав съм бил. Знаех какво иска, знаех колко малко и трябва, за да е щастлива, но не и го дадох.
Никога не и казах, че я обичам, не и казах, че искам да е до мен, не я допуснах до себе си.
Мислех, че винаги ще е до мен, но тя си отиде…Отиде си точно толкова тихо, колкото и беше дошла.

Понякога, внезапно посягам към телефона, за да и разкажа нещо, но се сещам - нея вече я няма. Чувам смеха и по улицата, припознавам лицето и, усмивката и… говоря с нея в мислите си, но нея вече я няма.






Прочети още

Не са нужни думи

0 коментара


Баща ми не беше по празните приказки. Не беше и по обещанията, изречени просто, за да се дадат. Не беше по думите, беше по делата.

Никога не е обещавал на майка ми, че ще се грижи за нея. Никога не и е казвал, че цял живот ще я обича. Не и е обяснявал колко е силен, и можещ и принципен.

Баща ми просто взел ръката на майка ми, дал и сърцето си и я повел със себе си.

 Никога не и е обещавал щастлив живот, не и е свалял звезди… не беше по приказките моя старец, беше по действията.

Никога не се е оправдавал, не се е крил зад принципи, не е бягал от отговорност.

Силата на мъжа не се крепи на думите му. Един мъж може много добре да обясни колко е силен, можещ и принципен…Мъжът обаче е мъж единствено, когато за него говорят постъпките му.

Баща ми никога не обеща на майка ми лесен живот и път изпълнен с рози. Но беше до нея до последния си дъх - обичащ я с цялото си сърце, вярвайки и и подкрепяйки я.


С такъв мъж до себе си на никоя жена не са нужни думи, за да знае колко е обичана.


Прочети още

Орлово око

0 коментара
Разбрах за панорамната площадка Орлово око съвсем случайно. 
Докато чаках да вляза да разгледам Ягодинската пещера видях няколко джипа, на които пишеше:” Разходка до Орлово око” и реших да видя що за чудо е това веднага след като разгледам пещерата.


За наемеш високопроходим автомобил с водач се оказа, че не ти трябва нищо друго освен спътници, които искат да участват и свободен водач, който да те закара до там срещу 10 лв. на човек.

Не трябваше да чакам дълго да сформираме група – желаещи имаше достатъчно, така че просто се разбрахме и потеглихме на път.
Пътуването до площадката е около час и беше изпълнено както с екстремни моменти, така и с много забава, особено когато стана ясно, че мои спътници в приключението са и мои съграждани. Опасното на моменти изкачване беше придружено с писъци, смях и песни ( на бургаски изпълнители, разбира се).

Заредени с много емоции и добро настроение стигнахме крайната точка - Орлово око.




Водачът  ни обясни, че това е най - високата панорамна площадка, от която се разкриват невероятно красиви гледки към Родопи, Пирин и Рила.
( Отклонявам се за секунда, за да внеса едно уточнение. Оказа, че има изградена още по - висока панорамна площадка – Вълчи камък, която се издига на 1650 м. надморска височина ).

Панорамната площадка Орлово око е издигната на връх Свети Илия, на 1563 м. височина. Конструкцията е изключителна здрава и издържа до 3 тона товар.
Тук спирам да говоря, защото няма думи, които да опишат наистина красивите гледки, които се разкриват пред погледа.









Не съжалявам нито за секунда, че се впуснах в това малко приключение, макар че сега си мисля, че можех да се опитам да стигна до площадката и по туристическата пътека, която тръгва от Ягодина, но и това може да се поправи… следващият път.






Прочети още

Лятно приключение в Родопите

0 коментара
До Девин и обратно



Лятото е време за пътешествия и аз очаквах моето с огромно нетърпение. Дестинацията  този път я избрах предварително… исках да разгледам Девин и околностите.



 Избрах Девин, тъй като никога не бях го посещавала и защото градът беше идеална отправна точка към  забележителностите, които исках да разгледам.

Градчето се намира на едно от най - прекрасните места в света - в Родопите.

Тази планина ме омагьоса напълно… пред мен се разкриваха гледки, които трудно мога да опиша с думи. Вековни гори, докъдето погледа  стига, тесен, криволичещ път, над който са надвиснали скали, аромат на слънце и лято…

Влизайки в Девин се озовах в малко, уютно градче, в което времето тече със свой, собствен ритъм. 
Като територия и население е доста малко, жителите му наброяват около 7-8 000, но за сметка на това хотели можете да откриете почти на всеки ъгъл.
Девин има добре уредена централна част, достатъчно заведения за хранене и места, където можеш да се разходиш.



Приятно и уютно градче, където те посрещат с усмивки… тук няма да видите типичния бързащ за офиса служител, който няма време да спре и да те упъти, ако си се объркал. Хората в Девин са спокойни, усмихнати и се гордеят с града и с планината си. И има защо!

Тъй като града не беше крайната ми цел, а само отправната ми точка, още на другия ден след пристигането си се впуснах в разглеждане на забележителностите, които се намираха в близост до града.
Първата ми спирка беше Ягодинската пещера.
От Девин до Ягодинската пещера са около 22 км., 7 км. от които минават през едно от най - прекрасните места в страната - Буйново ждрело.



 В Уикипедия пише, че Буйново ждрело е най-дългото ждрело в страната и се е образувало вследствие на разрушителните сили на Буйновска река, която е издълбала скалите и така се е образувал един уникален природен феномен.

За мен, пътуването през ждрелото беше … приключение.
Карах бавно, защото пътят е много тесен, а завоите са доста остри, но не само това беше причината. Карах бавно, защото подобна красота рядко съм виждала. Огромни, надвиснали над пътя скали, вековни дървета и река, която се вие като сребриста змия следвайки пътя не се виждат всеки ден.

Пристигайки пред входа на Ягодинската пещера се оказа, че не само аз искам да я разгледам.. паркингът беше препълнен с коли и хора дошли да видят една от най-красивите пещери в страната.



Ягодинската пещера е една от най-големите пещери в страната ( на четвърто място по големина е, ако трябва да съм точна ). Има няколко галерии, разположени на различни нива, но не всички нива са достъпни за посещение.

 Една от най - интересните зали, с която започва и обиколката е  Новогодишната зала, в която наистина има поставена елха с новогодишна украса. Пещерняците от района посрещат Нова година в тази зала всяка година, затова и тя се нарича Новогодишна.

Непосредствено до нея се намира Ритуалната зала, в която двойките, които имат желание, могат да сключат брак. Както каза водачът, който сключи брак тук, не се развежда поради две причини. Едната е, че на младоженците им се дава подарък „оставяне на тъщата в пещерата”, а другата причина е, че браковете се сключват в Ягодинската пещера, но разводите стават в Дяволското гърло… влизат двама, излиза един. Това разбира се е в кръга на шегата, но все пак го имайте предвид, ако решите да сключите и вие  брак тук.

Във всички зали, през които преминахме имаше какво да се види.. сталагмити, сталактити, сталактони в причудливи форми, пещерни перли с размерите на грахово зърно…
Обиколката на Ягодиснката пещеря е около час, а температурата е 6 градуса, затова е добре да сте с връхна дреха… казвам го, защото един час на 6 градуса си е събиране на доста студ.
Интересното е, че и входа и изхода на пещерата са изкуствени, а естественият вход намира на няколкостотин метра от изкуствения изход.

Излизайки от Ягодинската пещера все още не знаех какво невероятно преживяване ме очакваше, но то само ме откри – Орлово око…




Прочети още

Купа с плодовата салата

0 коментара
Спорът започна безобидно… на върха на купата с плодова салата. Приех нещата лично и безобидното се превърна в обида.



Обидата и нараненото ми его ме превърнаха поток от думи, пълни с обвинения към другия. Място не можех да си намеря от яд и колкото повече време говорех, толкова повече се чувствах жертва, неразбрана, необичана и какво ли още не.

Искаше ми се да срина нечий свят, защото приех нещата… лично.

Казват, че утрото е мъдро…

Днес ме е срам, че приех една безобидна шега лично. Опитах се да извадя всички скелети от гардероба, да вкарам мои думи в устата на другия, вместо да приема и да продължа.

Не приемайте нещата лично, не влагайте в думите, казани от някой смисъл, какъвто няма. Направите ли го, ще бъдете наранени само вие и никой друг.

Никой не е длъжен да знае как приемаме нещата и как искаме да се държи.  Всеки има право на мнение и ако то не съвпада с нашето.. е, то си е негово, нали така.

Това, че аз се почувствах засегната, не ми даваше никакво право да яхвам метлата… никой не е длъжен да търпи нараненото ми его.

Харесвайте се такива, каквито сте, без да приемате нещата толкова лично. Само тогава, когато се приемете вие самите, без да се интересувате кой какво харесва или не харесва във вас, без да се опитвате да накарате някой да види света през вашите очи, само тогава ще сте напълно свободни.

Не си струва да приемате нещата толкова лично и навътре. И не си заслужава изобщо!





Прочети още