Студено ми е! Ако не ми беше студено и светът не ми беше крив, нямаше да реша да пиша. Ама, на! Късметлии!Та, имало едно време един самонадеян и глупав принц... ама като казвам глупав, не говоря празни приказки. Принца си мислел, че светът се е пръкнал заради неговото лично появяване на сцената на живота и поради тази причина трябва да се върти около него.
Имал си принца свои си собствени правила и си крачел по широкия свят мислейки, че всеки, който срещне по пътя си трябва да му се кланя до земи и да изпълнява всяко негово желание.
Принцът, да го наречем Кирчо, където седнел и станел говорел, че само трябва да си пожелае нещо силно и то се случва. Поради тази причина и не се налагало на Кирето да влага каквито и да е чувства в нищо, което прави, а не дай си боже да вземе да изпитва чувства към някое човешко същество.
Относно живите, човешки същества, принц Кире също имал своя собствена теория, от която не отстъпвал ( или поне така си мислел завалията). Та, според Кирчо в любовта винаги трябва да имаш резервен вариант ( ей тъй за разкош, та ако случайно някъде се прецакат нещата да не ти дреме много).
Да, ама като във всяка една приказка на хоризонта на принц Кирчо се появила принцеса Парцалана. Тя идвала от далеч и противно на очакванията на принца не искала нищо от него. Не и пукало, че светът трябва да се върти около Кирето, нито пък признавала неговите правила. Принцът никак не харесал Парцалана, ама никак. Как може да се появи от някъде и да разруши с лека ръка света му, че и на това отгоре да го накара да се вслушва в думите и?
Как можело тя, никаквицата да се настани в неговия свят и самодоволно и ехидно да му каже, че светът е за двама?
Нима било възможно това? За принц Кирчо тази новина била съсипваща и невероятна! Да мисли и за друго човешко същество освен за себе си, да поставя щастието на друго човешко същество преди своето? За него това било не само долна измама, а кощунство направо. Затова заявил на Парцалана, че това не е неговия свят и отпратил принцесата да си ходи по пътя ( или нейде из София ).
Парцалана както дошла, така и изчезнала от света на принца, защото смятала, че ако някой иска да е с нея, той ще намери начин да я открие, ако ще и да преброди целия свят.
Ще кажете сега, баси приказката, как свършва само.
Мне, не е свършила изобщо!
Останал сам, принца би трябвало да се радва нали? Не станало точно така. Прибирайки се сам всяка вечер в двореца, той чувал само собствените си стъпки, които сега кънтели силно в празния и пуст дворец.
Влизайки в покоите си, усещал парфюма на Парцалана, дрехата, която била забравила и всичко му напомняло за нея. Глупавия принц осъзнал, че някак си, незнайно как Парцалана, тази ужасна проклетия се е настанила в сърцето му, влязла е в главата му, обсебила е мислите му...
Принца вече не бил същия. Сега имал всичко, което искал. Сега желанията му се били сбъднали, но не бил щастлив от това. Постоянно мислел над думите на Парцалана, спомнял си смеха и, помнел какво обича и какво не, търсел одобрението й и дяволитото пламъче в очите й, но нея вече я нямало.
Ето това е края на приказкатаJ
Дали Кирчо ще открие Парцалана, не знам. Дали Парцалана ще чака своя Кирчо, не знам.
Ако някога срещнете Кирчо или Парцалана питайте ги как е завършила приказката. Ще ми е интересно да разбера дали принца е осъзнал, че без своята принцеса е останал без сърце и душа.
