Първи май, ден на труда
и официален празник. По странно стечение на обстоятелствата и с любезното
съдействие на моя работодател J и моя милост се оказа с три почивни
дни.
Толкова почивни дни на
куп означаваха, че трябва да дам старт на моите кратки пътешествия из страната.
Пътешественикът в мен
се беше събудил и просто не ме свърташе на едно място, затова не мислих дълго,
а просто си събрах багажа и тръгнах към…Казанлък.
Избрах Казанлък, за да открия сезона на пътешествията
си ненапразно. Казанлъчани са хора, които те приемат с отворени сърца и домове.
Там имам вече доста приятели, а един от тях ми е много скъп и знам, че място в
неговия дом за мен винаги ще се намери.
Посещавам Казанлък за
втори път. Преди година целта ми беше да посетя забележителностите на градчето,
които са наистина много.
Ако ви се отдаде случай
да го посетите не пропускайте да разгледате Казанлъшката гробница, Историческия
музей „Искра”, да се разходите до Тюлбето и Музея на розата.
Към историческия музей
има много добре уредена художествена галерия, където можете да видите платна
както на стари майстори, така и на съвременни художници.
При първото си посещение
в града имах удоволствието да разгледам всички забележителности придружавана от
един от най-добрите професионални екскурзоводи в страната, който не пропусна да
ми разкаже подробно за всяка една забележителност.
Този път обаче посещението
ми беше по-скоро малко бягство от натоварения ми делник и затова се насладих на
всяка минутка, която изкарах в това страхотно, зелено и усмихнато градче.
Разходих се из местния
парк „Розариум”, опитах вкусната местна кухня и разбира се си хапнах сладолед
от машина.
В Казанлък времето не
тече бързо, а сякаш си има свой собствен ход. Хората се разхождат спокойно по
улиците, спират да си поговорят сладко с познати, усмихват ти се, сякаш те
познават от години.
В града има достатъчно
заведения, където можеш да седнеш да хапнеш вкусна храна на доста добри цени и
достатъчно кафенета, в които да се насладиш на чаша ароматно кафе и парче вкусна
торта.
Единственото, което не
открих бяха прочутите казанлъшки понички, които странно защо, не се предлагат в
града.
Тъй като този път се
бях отдала на лентяйстване и приятни разходки, отскочих и до язовир Копринка,
който се намира само на няколко километра от града и автобуси до там ходят
редовно.
Ако отидете в Казанлък
и ви остане време, направете си един пикник край язовира, няма да съжалявате.
Разходете се до там, както аз направих, помързелувайте, а ако не ви се носи
храна за пикника, седнете в някое заведение край язовира и непременно си
поръчайте риба, ще си оближете пръстите.
Благодаря на Ивелина
Георгиева и Георги Нейков за гостоприемството!
