Крепост Урдовиза е старо тракийско селище, съществувало още по времето на Троянската война и най-вероятно е била последното пристанище, което е снабдявало със стоки блокирания древен град Илион по време на войната.
Урдовиза е съществувала през Античността и Средовековието и е била важно военно и търговско пристанище. За пръв път името й се споменава в писмен източник през 11-12 век. По-късно във всички морски карти от 14-15 век Урдовиза се споменава под различни имена - Уердиза, Вердина, Верниза.
Не се знае с точност кой е бил владетелят на крепостта, нито кога е построена, но от намерените антични и средновековни предмети и фрагменти от съдове се предполага, че тук е кипял живот от дълбока древност.
В края на 19 век братя Шкорпил правят проучване на полуострова и се натъкват на крепостна стена дълга 100 "крачки", която е преграждала пътя към крепостта откъм сушата. Дебела е 3 метра и е изградена от ломен камък. На крепостната стена има останки от две бойни кули, а пред нея е изкопан дълбок защитен ров.
През 1980 година при археологически проучавния са открити каменни котви от 3-2 хил. преди Христа, късноантична керамика, както и останки от потънали дървени кораби.
Крепостта Урдовиза е обвита в легенди, като в най-известната от тях се разказва за смелостта на владетелката на крепостта - хубавицата Стана. Тя била толкова красива, че султанът я поискал за жена. Хубавицата се съгласила при условие, че султанът й подари за нейно лично владение и освободи от данък толкова села, колкото може да обиколи на кон за един ден. Султанът се съгласил и хубавицата яздила цял ден безспир и така обиколила почти цяла северна Странджа. Прибирайки се по здрач изтощения кон и ездачката издъхнали пред стените на крепостта. Оттогава и северния плаж на Китен носи името Атлиман (заливът на Ата) в чест на бързоногия кон.
Не се знае колко истина има в легендата, но е факт че Хасекията (област в Странджа, в която влизат 17 села) е била лично владение на турския султан до 1834 година.
Урдовиза съществува до 17 век, след което жителите й се преселват във вътрешността на Странджа и създават село Визица.
Крепостта се намира непосредствено до Китен, на 17 км южно от Приморско и на 35 км от Созопол.
