Странджа е невероятна планина, която винаги ми е действала някак езически огнено. Горите и са толкова гъсти, пътеките тесни, а селата... те са омайващо загадъчни и оставят тъжно - сладки спомени.
Едно от селата, които ме плениха е Българи. В миналото се е наричало Ургури и е едно от най- старите села в Странджа планина. Това е селото, където и до днес са се запазили нестинаските танци, които ни връщат назад във времето, когато езическите ритуали са били на почит. От незапомнени времена в Българи празника на Свети Свети Константин и Елена (3 срещу 4 юни) се изпълняват нестинарските танци.
Навлизайки все по-навътре в Странжда ще се озовете в село Граматиково.Още с пристигането си в селото впечатлeние ще ви направи църквата "Свети 40 мъченици", която е е строена в края на 18 век. Храмът е затворен, но ако искате да го разгледате и попитате в кметството няма да ви откажат да го разгледате и отвътре.
На няколко километра от Граматиково се намира една невероятно красива местност със странното име Качул, а на около 4 км от местността се намира едно от най - мистичните места в Странджа - свещеното тракийско оброчище Индипасха.
За да стигнете до оброчището трябва мъничко да походите пеш из гъстите лесове на планината, но усилието си струва. Изкачването е около половин час, а след него следва кратко, но много стръмно спускане в дълбок усоен и тъмен дол. Усещането е невероятно. Всяка крачка надолу сякаш те приближава към долната земя. Тайнствен сумрак и невероятна тишина ще ви обгърнат отвсякъде.А после ще се озовете пред огромна скала, от която на тънка стрийка се стича лековита вода. Поверието повелява всеки, който дойде тук да пие от лековитата вода и да остане поне за малко насаме с мислите си.
Докато си припомнях летните спомени за моята Странджа, времето навън ми се усмихна. Дано се е усмихнало и на вас, ако сте решили да се поразходите с мен. :)
