А аз, като Денис Белята в женски вариант все не съм виновна. Ама наистина не съм, честна дума. Много се старая да съм като големите жени. Мечтая си да нося рокли, обувки на високи токчета и да не съм все с разчорлена коса. Да съм сериозна, отговорна и да не се смея с глас. Да не се глезя, когато усетя, че мога и да престана да искам шоколад от всеки познат. Искам да ме приемат като сериозен, голям човек (какъвто съм на години де). Но как да спра дяволчето в мен, което още щом отворя очи сутрин започва да подскача по гърдите ми и да шепне: Дай да направим някоя беля.
Аз разбира се не го слушам, а сериозно си обещавам: Днес никакви неприятности, ще върша само сериозни дела.
И защото съм си обещала да съм сериозна или поради друга, разбира се независеща от мен причина, бедите ми почват от ранни зори, та до мрак.
Това съм аз, Денис Белята в женски вариант.
Затова ви казвам: никога не ме канете у вас (може да забравя да си ида), не ми давайте вещите си (без да искам ще ги счупя), не ми давайте остри предмети (ще се нараня). Положението с електрическите контакти също е сложно в 99% от случаите ме удря ток).
И най-важното, не тръгвайте с мен където и да е - задължително ще объркам пътя.
Не че искам, аз много внимавам и никога не съм виновна.
А сега да видим, след всичко което казах, кой ще ми целуне пръстчето, което преди малко порязах? :)
