Хм, коне много, само дето принцовете са на изчезване.
Та, какво е любовта за мен?
Любовта не е толкова сложна, стига ми да погледна в очите ти и да видя в тях моето отражение. Стига ми да усещам допира ти, да виждам усмивката ти и да те чакам с нетърпение да се върнеш у дома, при мен. Стига ми да мога да се сгуша в теб, когато съм тъжна, а ти да помълчиш с мен и да избършеш сълзите ми.
Любовта не се купува, тя се дарява на този, който успее да докосне и усети душата ми, без да се влияе от външния ми вид, семейството ми, парите ми, статуса ми в обществото.
Казваш ми да напиша нещо за любовта.
Любовта е болка, радост, щастие, "пърхане на пеперуди в корема" – тя е нещото, което всички искаме, но малко от нас могат да го изпитат истински.
Понякога любовта идва внезапно, като торнадо в най-слънчевия ден. Понякога тя идва постепенно, с плахи стъпки, за да остане цял един живот.
Аз не търся непременно и настойчиво истинската любов. Не чакам и принца на ония, белия кон.
Достатъчно ми е да се събудя сутрин и да те видя до мен – изцяло мой и истински. Не са ми нужни думи, безкрайни уверения и обещания в любов. Стига ми да погледна в очите ти и да видя отражението си в тях.
Не искам да ми казваш колко много ме обичаш – начина, по който ме докосваш го казва. Не е нужно да ми казваш, че ще си до мен – силата, с която ме прегръщаш го показва.
За любовта не са нужни прекалено много думи, достатъчно е, че се появи в живота ми и те има сега, в този момент.
