Да, пак съм аз. Пиша ти отново както всяка година от както се помня. Предполагам, че имаш други, много по-важни писма от моето да четеш, но въпреки всичко ти пиша.
Дълго мислих какво да ти поискам… май годините си казват думата и все по-малко вярвам в чудеса.
Мили Дядо Коледа, не искам пари – няма да съм достатъчно щастлива и свободна, не искам и слава – предпочитам да съм една от никому неизвестните, не искам и мир на Земята – знам, че мира се постига не с чудеса, а с хора, които имат достатъчно разум.
Най-много искам Дядо Коледа да имам приятели до себе си, които да вярват безрезервно в мен, както и аз в тях. Ако може и мъничко любов да ми донесеш (не искам много). Аз ще си я отгледам, ще се грижа за нея и ще се опитам да я запазя.
Е, ако можеш да излекуваш старите ми рани, ще съм доволна и няма да ти се разсърдя, но ако ли не – явно е има причина да нося белезите от всички измами, лъжи, изневери и болки.
Хм, като се замисля, май не искам подаръци тази година. Повече ми се иска да видя усмивки в очите на любимите си хора, искам да сме заедно и да си подарим взаимно една чудесна и незабравима Коледа.
Дядо Коледа, аз реших. Ако на Коледа наистина стават чудеса, избери някой, който се нуждае от чудо и му дай моето... тази година на мен не ми трябва!
![](https://lh4.googleusercontent.com/-McQlkAKb4tA/UcB0NGi_FNI/AAAAAAAAAFw/nC4KtcjWlKU/s207-p-no/196317_151743858220400_1405321_n.jpg)
За автора:
Блогът на Светла ЙордановаИнформация за Све
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)