Може причината за моето безпокойство и гадното ми настроение съм самата аз, може би аз съм кривата, но не искам повече да съм на тръни в очакване някой, някъде да се скара и да бързам да туширам положението. Не искам да поемам чужди вини, да слушам истории, които ме нараняват и изпълват с безсилие, не искам да слушам колко е зле положението в държавата, колко е поскъпнал живота, тока и т. н.
И за какво да го правя? Да, сигурно сега ще ме заклеймите като пълна откачалка, като жена, която мисли само за себе си и която не харесва тези празници, но не ми пука.
Омръзна ми някой някъде да се сърди за нещо, което никой друг не знае, омръзна ми да виждам криви усмивки, омръзна ми от стандартни и блудкави поздравления, омръзна ми от насила събрани роднини за празника само защото така трябва.
Да, хейтвам в момента и го усещам, затова ще кажа какво искам всъщност.
Искам спокойна и тиха Коледа. Искам хора край себе си, които ме ценят и които аз ценя. Искам да престанат да ме разкъсват на парчета. Искам поне на Коледа да не ме нападат, да не се карат и да не ми се налага да стискам зъби. Много ли искам? Подаръци не ми трябват. Искам просто уважение и тиха, спокойна нощ.
Искам да се върне времето, в което се събирахме край трапезата не защото така трябва, а защото изпитвахме нужда да сме заедно. Искам да преоткрия отново приятелите си, тези, за които съм ценна и които ме обичат заради самата мен - откачалката. Може да е много егоистично, но искам точно това.
Предполагам, че повечето от вас, които ще прочетете за моите "размисли и страсти" ( ако някой чете това ) на глас ще ме заклеймите и може би ще сте прави - това е ваше мнение. Но знам също така, че много хора мислят тъкмо като мен, просто никога няма да кажат какво наистина чувстват на глас.
Посветено на Влади и Гамба
