Дворецът бил прашен и празен — още преди да заспи сто годишния си сън всички близки нейни хора тихомълком се били изнизали от него, защото не искали да проспят най-хубавите си години заради нея.
Принцесата вървяла от коридор в коридор и от стая в стая, но от принца нямало и помен. Само един бял кон обикалял долу на площада пред двореца и цвилел от време на време притеснено.
Лутайки се из двореца сънената принцеса стигнала до конюшнята и там, полегнал блажено в сеното спял той — принца на нейните мечти.
Доближила се принцесата до него, поогледала го, пообиколила го, ритнала го - принца си спи блажено и похърква.
"Няма как, ще трябва да го целуна, може пък да е истинският" - рекла си принцесата, навела над принца и го целунала нежно, а той се превърнал в жаба.
"О, жаба", отдръпнала се принцесата с погнуса .- "Аз съм принцеса, не мога да живея с жаба".
"О, грозна принцеса", подскочила жабата ужасена. - "Аз съм красив принц, не мога да живея с грозна принцеса".
