Станем ли си безразлични, значи просто не сме се обичали достатъчно силно. Не сме си вярвали или просто не сме положили достатъчно усилия да се обичаме истински. Това означава, че единия от нас се е предал на безразличието и е оставил любовта да изчезна сред бурени и тръни.
Безразличието може да убие и най-голямата любов и вярата, която сме имали в другия.
Не искам някой да ме обича "безразлично". Искам буря, страст, дори гневни нападки - срещу тях мога да се боря, но срещу безразличието не мога.
То ме погубва и ставам сива и безлична, сякаш ме няма. От безразличните очи най-боли и в душата ми настава хлад и ми е толкова студено и празно, че не зная къде да се дяна. Трябва ми някой, на който не съм безразлична и на чието рамо мога да поплача, без да ме пита нищо. Трябва ми някой, който да ми каже: "Всичко ще се нареди мила!" без да иска обяснения. Трябва ми някой, който ще ме обича такава, каквато съм - понякога дива и непокорна, а понякога безкрайно нежна и добра.
"Безразлично ми е" — каза ти и аз разбрах, че няма смисъл да се обичаме безразлично.
Не мога да накарам никой да ме обича насила, а и да мога не искам. Вместо безразлична любов да си бъдем просто безразлични…
Много хубаво, но и вярно написано... За съжалени много често се случва, че силната и страстна любов преминава в безразлична...
ОтговорИзтриване