Нали е любов, а казват, че когато обичаш всичко е толкова простичко и лесно. Че се носиш леко и ефирно като танцьор във вихъра на танца, че край теб пърхат пеперуди?
Защо тогава толкова много боли? Защото не е истинската ли? Или защото не е истинският?
Аз ли съм ужасна романтичка или светът е прекалено зъл? Не разбирам наистина какво е любовта?
Не е ли тя допълване, разбиране и компромиси? Не е ли перфектното съчетание между две души?
Защо иначе да се влюбваме, защо да обичаме, ако нас не ни обичат?
Аз ли не разбирам света или света не разбира мен?
Много книги ли съм чела, за да вярвам в истинската и единствената любов? Смешно ли е, че искам да ме обичат така, както обичам аз?
Глупаво ли е да се раздавам докрай, без да очаквам каквото и да е?
Идиотско ли е да не се отказвам въпреки всичко и всички?
