Любовта е всичко друго, но не и задължение. Не можем да обичаме по задължение или от страх. Страхът да не сме сами не е любов. Любовта е дар, който искаме да дадем не защото ни е страх, или защото така трябва. Тя е нещото, което даваме безусловно, защото така го чувстваме.
Да очакваме нещо от другия също не е любов. Любовта няма очаквания. Започнем ли да имаме очаквания, много скоро ще се разочароваме. Хората са различни и ние не можем да очакваме някой да покрие очакванията ни, както и ние не можем да изпълним очакванията на другия.
Любовта не изисква, тя е безусловна. Ако обичаме ние приемаме този до нас такъв, какъвто е, не се срамуваме от него. Приемаме всичките му странности така, както и той приема нашите. Радваме се на всеки миг с него, защото тъкмо този човек обичаме.
Любовта не е и обсебваща. Тя дава свобода на другия и не задушава. Свободата е важна за любовта. Оковете ли я, тя умира. Любовта не контролира, не заповядва и не изисква. Любов не се налага- нея или я има или не, средно положение няма.
Любовта е даваща и взимаща. Вие давате любов и взимате любов. Не е любов, когато само вие давате, а не получавате. Не бива да позволявате колкото и силно да обичате само вие да давате-това не е любов, това е възползване от егоистични хора от вашата любов.
