Вчера беше ден за прошка!
Традицията повелява да поискаме прошка и да дадем такава. До тук добре, но не е ли малко лицемерно да искаме прошка само на този ден и на никой друг?
Значи днес пак можем да се плюем, злословим и клевеничим един друг? Прошката, която даваме не трябва ли да идва от сърцето ни, а не да постваме на стените си „Прости - простено да ти е!”
Дали аз съм грешна пред някой? Да, грешна съм пред много хора.
Поисках ли им прошка?
На някой от тях, пред които съм сгрешила поисках прошка лично, иначе като останалите - лепнах на стената си един статус, надявайки се, който го види мислено да ми даде прошка.
Но прошка за какво да ми дадат хората, които са ми приятели във Фейса? Колко от тях ме познават лично, с колко от тях имаме изобщо някакви взаимоотношения?
Да, признавам си, че и аз поисках прошка виртуално, но едновременно с това ми стана някак криво, че всичко, което правим напоследък не идва от сърцата ни, а защото всички така правят.
Добри сме само за един ден, независимо дали е Коледа, Баба Марта, 14 февруари или ден за прошка. Българи сме само на 3 март или когато националния отбор победи във футболен мач.
До тук ли стига добротата ни и обичта ни към ближния?
Прошката не трябва ли да идва дълбоко от сърцето ни, не трябва ли да е искрена и лична?
Колко от нас са поискали прошка наистина от тези, които са наранили дълбоко?
Не се ли стремим просто да спазим някак си традицията и да седнем на масата, за да забравим по - бързо тъкмо хората, които сме наранили наистина?
Запитайте се, има ли хора, които сте наранили истински и пред които сте наистина грешни. Ако не сте богове, сигурна съм, че такива хора има.
А вчера дали отидохте точно при тези хора, за да им кажете лично:”Прости ми” или се събрахте с приятели да пийнете по случай празника?
Традициите е добре да се спазват, но аз все по - често си мисля, че ако осъзнаем на какво ни учат традициите ще живеем малко по - добре и ще оценяваме, обичаме и прощаваме на хората до нас повече, а не само по празници.
Не ме е страх, нито ме е срам, когато съм сгрешила или наранила някой да му поискам прошка, във всеки един ден от годината и не мисля, че най - доброто решение да го направя, е да постна „Прости - простено да ти е” на стената си във ФБ.
И повече няма да го правя!
Простете ми!
![](https://lh4.googleusercontent.com/-McQlkAKb4tA/UcB0NGi_FNI/AAAAAAAAAFw/nC4KtcjWlKU/s207-p-no/196317_151743858220400_1405321_n.jpg)
За автора:
Блогът на Светла ЙордановаИнформация за Све
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)