Понякога и на копирайтърчето му се случва, както казвам аз да „забие”, та днес в един момент ми се случи точно това. Просто седях и гледах лаптопа и не можех и дума да напиша. В такива случаи или просто излизам на разходка или чета в нета нещо различно и интересно.
Така попаднах на един пост, в който ставаше дума за това доколко ние, хората, които се занимаваме с писане имаме време за близките си.
Дали можем да оставим работата за клиента, сроковете, които ни притискат, разговорите на професионални теми и да отдадем цялото си внимание на близките си, приятелите си, хората, които са край нас.
Лично аз нямам работно време или поне някак си не мога да направя разликата, да сложа чертата.
Знам, вече знам, че това е абсолютно неправилно - да носиш работата си в къщи. Да си постоянно на линия и да работиш във всеки един момент.
Осъзнавам го, но не мога нищо да направя, поне към този един момент. Все пак имам някакъв напредък, започнах да си позволявам по един почивен ден, който да е само за мен и близките ми.
Но това го правя едва от месец - два. Сега знам, че не мога да изработя цялата работа на света и да работя постоянно не ми помага нито в личен, нито в професионален план.
В личен план, докато работех непрестанно, опитвайки се да свърша колкото се може повече работа, лека - полека се отдалечих от почти всичките си близки и приятели. Първо нямах време за тях, после спряхме да се търсим, защото нямахме какво да си кажем.
В професионален план положението също не се оказа много розово, защото докато се опитвах да работя колкото се може повече, започнах да ставам непродуктивна, идеите идваха трудно, а аз имах чувството, че тъпча на едно място.
Работохолизмът не е лошо нещо, стига да можем да сложим някаква граница и да кажем „стига толкова работа за днес”.
Сега се опитвам да слагам спирачки и да отделям повече време за себе си и да търся отново пътя към близките си. Опитвам се да балансирам между работата, която обожавам, и личното си време, което да посветя на нещата и хората, които обичам.
Вие как успявате да се справите или само аз съм толкова объркана в баланса между работата и свободното време?
