Винаги имаме избор!
Дали ще постъпим по един или друг начин, това си е наше решение.
Дали избираме да обичаме или мразим- изборът си е изцяло наш!
Дали ще сме щастливи или не - също ние го избираме!
Защо мисля така ли?
Защото бях избрала да съм нещастна. Да си нещастен е лесно, просто се вкопчваш в нещо или някой, който видимо се отдалечава и не искаш да го пуснеш. Колкото ти се опитваш да оправиш нещата, колкото повече усилия полагаш, толкова щастието ти се отдалечава от теб. Ставаш подвластен, треперещ, жалък в очите на другия и страдаш само и единствено ти.
Аз знаех, че постъпвам глупаво, знаех, че не си струва усилията, но не спирах да опитвам.
Докато не избрах да съм щастлива!
Началото беше трудно. Умирах бавно в продължение на месеци. Докато един ден осъзнах, че вече не ме боли и съм свободна.
Свободна да се радвам отново, свободна да работя както преди, свободна да мечтая.
Осъзнах, че миналото няма да се върне, а вече беше станало прекалено късно да се връща - вече не го исках.
Вече не бях жената, която се стряска всеки път, щом телефона звънне, вече не бях жената, която плаче всяка вечер и не заспива, мислейки къде е сгрешила.
Не бях и жената, която чака миналото да потропа на вратата й с думите „ Сгреших, върни се!”
Сега мога да кажа, че съм щастлива.
Открих отново себе си, забавлявам се, мечтая. Имам време за себе си и за хората, които искат да са с мен просто, защото искат.
Сега миналото, което толкова не исках да пусна да си иде ми се струва толкова далечно, че дори ми е чудно защо съм направила изборът да искам да го задържа.
Винаги имаме избор!
