Все по - често чувам от приятели колко им е скучно, колко гадно се чувстват, как нищо хубаво не им се случва... Обясняват ми как няма къде да отидат, защото парите са кът, как и да имат пари няма с кой, как от много работа нямат време...
Понякога и аз се хващам как говоря същите тези неща и се самосъжалявам, че видите ли чакам някой да дойде и да ми поднесе света на поднос.
Само че има ли смисъл да чакаме изобщо каквото и който и да е било? Май си търсим оправдания, че не можем да направим нещо само за себе си.
Да, по - приятно е да си с някой, с който ти се иска да бъдеш, но какво от това, ако него го няма? Той губи, не вие.
Не мисля, че трябва заради който и да е да не правите нещата, които ви харесват и които ви карат да се чувствате живи, нали?
Понякога егоизмът е хубаво нещо. Дори и този, с който ви се иска да бъдете не е до вас, пак можете да си изкарате страхотно. Винаги има някой приятел, готов да сподели разходката или кафето си с вас. Никой няма да ви върне и ако решите да се разходите сами, изобщо не е страшно.
Парите също не са непреодолим проблем. Не е нужно да имате в себе си хиляди левове, за да посетите различни места, да се насладите на разходка сред природата или пък просто да се разходите в парка. Достатъчно е да имате желание, да спрете да се самосъжалявате и да излезете навън.
Липсата на време е просто много удобно оправдание, което го ползват всички, включително и аз, признавам си. И аз честичко казвам, че нямам време да направя нещо, което ми харесва, защото всеки ден имам работа, която не мога да оставя.
Е, не е вярно! Винаги можете да си направите предварителен план и да си освободите няколко часа или ден за разходка или мързелуване.
Мислете повече за себе си, мислете позитивно и не чакайте някой да сложи света в краката ви. Само тогава, когато правите нещата, които са важни за самите вас ще осъзнаете, че животът е прекрасен, а светът шарено и интересно място.
