Всяка година си казвах, че е време най - сетне да видя Перперикон и всяка година все нещо друго изникваше. Я работа се отвори и няма почивка, я нещо друго крайно разочароващо се случи и отлагах, отлагах, докато тази година не си казах: „Край, тръгвам каквото ще да става”.
Веднъж взела решение не му мислих много. Пътят до Перперикон не е малко, затова тръгнах рано от Бургас, следвайки указанията на GPS - а, който ми беше избрал приказен маршрут.
Въпреки разбитите пътища, по които ме прекара GPS - а не съжалявам нито за миг.
Не съм от хората, които мрънкат за малките неудобства, затова се насладих на гледките, красивите малки селца, покрай които минавах и най - малко ме притесняваше, че пътят е лош или че слънцето грее толкова силно, че чак мозъка ми има опасност да се разтопи.
Имах желание да стигна и разгледам Перперикон, но докато пътувах премислих нещата и реших, че така и така съм тръгнала на път, е по - добре да видя колкото се може повече места в района.
Затова промених координатите на GPS - а и за първа спирка в кратката си екскурзия избрах Татул.
Светилището на Орфей се намира на няколко км. от Момчилград, затова стигнах до Кърджали и поех към Момчилград.
Момчилград е малко градче, за което не знаех почти нищо, затова спрях да го разгледам, а и да хапна нещо. Времето, което изкрах в града беше много малко, но ми направи впечатление красивата, зелена централна улица, добре оформения парк и хората, които бяха много услужливи.
Попитах къде мога да си купя някакъв сандвич, и веднага бях не само упътена, но и ме съпроводиха до заведение, в което предлагаха сандвичи.
За сандвичите не мога да кажа добра дума, защото бяха безвкусни, но за сметка на това си поговорих с момчето, което ги приготвяше и което ми разказа, че града загива, защото безработицата в Момчилград е много голяма.
Малко натъжена от разказите на местните си тръгнах от Момчилград, за да видя най - сетне Светилището на Орфей.
Тракийското светилище край Татул е един от най - впечатляващите мегалитни паметници, които съм съм виждала. Представлява скален масив, в който са изсечени саркофази, има кладенец на желанията, олтар за жертвоприношения, а на върха на скалния масив се намира уникална пресечена пирамида.
Усещането да си на това място е уникално. Разхождах се бавно, изкачвах се нагоре и нагоре, докато стигнах до пресечената пирамида и останах без дъх от гледката, която се разкри пред мен.
В този миг не мислех за нищо друго, просто мълчах и поглъщах с очи изумителните гледки, които ме обгръщаха от всякъде.
На връщане минах покрай кладенеца на желанията, пуснах монета и си пожелах нещо.
Едно - единствено нещо. което помрачи малко настроението ми, докато бях тук не е свързано със Светилището, а с хората, които срещнах и се разминах на паркинга. Бяха възмутени, че са дали 3 лв. за цитирам „КАМЪНИ”.
Тръгвайки си от Татул си мислех, колко ли хора като тях ще се възмутят от 3 – те лева и няма да оценят това, което се намира на това уникално място?
Следващата ми спирка беше Перперикон и поех натам. Отново пред погледа ми се занизаха красиви гледки, малки, притихнали селца, а тишината ме поглъщаше цялата.
Перперикон се оказа едно доста голямо за моето нетренирано тяло предизвикателство. Изкачването беше трудно и трябваше да спирам на няколко пъти, докато се озова най - горе, но всяка стъпка си струваше.
Археологическият комплекс е доста голям и ако не сте били там и преди ви съветвам да си закупите карта, за да се ориентирате по - лесно. Няма указателни табели какво точно гледате, така че ще ви е трудно да се ориентирате, но ако това малко неудобство не ви пречи, ще се насладите отново на страхотни гледки.
Според картата, която и аз си купих, Перперикон се състои от крепост, Акропол, Дворец - светилище с прилежащите му селища.
Разкопките на Перперикон продължават и археолозите не престават да разкриват все повече и интересни данни за това уникално място.
На път към къщи се спрях да разгледам и Каменните гъби, които се намираха в непосредствена близост до пътя, край село Бели пласт.
Природната забележителност си струва да се види, а и не отнема много време, така че с удоволствие се полюбувах отблизо на причудливите природни форми, а и си щракнах няколко снимки за спомен от една страхотна разходка из Източните Родопи.
