![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgCpo0BZMUOIwe_3EvN7bEgJQtnfHI2Dx7Xa9Rwv4mCxMRbDGNWPEcPOxZF1h9S6lIRYqXEvnLFkIG4s82oPV6haHj2vfqxuVxPHIchSWV5AAyR5FoxDcfcnL7e-ySNYaQL0SZP1BH2B0WE/s320/20160520_131823.jpg)
Балчик! Отдавна му се
каня, ей го де е, само на около 2 - 3 часа от Бургас. Решавам, че вече няма да
го пренебрегвам и ще ида да разгледам Ботаническата градина и Двореца.
Сутринта е свежа,
усмихната и по едно изключение не вали. GPS-ът ми казва, че трябва да мина през
Варна, но не искам. Не че не ми харесва града, но обичам обиколните пътища
заради емоцията и най-вече заради селцата и градчетата, които откривам по пътя
си.
Затова пренебрегвам
щенията на момата от GPS-a и поемам към Айтос, Руен и Провадия. Пътят разбира
се е под всякаква критика, но пък гледките си струват.
Бавно карам през прохода,
движение почти няма, наслаждавам се на спокойствието и очаквам да видя Чудните
скали. Винаги, когато минавам от тук се спирам, за да им се насладя поне за
мъничко.
Изпивам си кафето,
отправям последен поглед към скалите и поемам към Провадия. Не знам защо, но
градчето много ми харесва. Цялото е едно зелено, тихо и много спокойно, а
високо над него се извисява крепост Овеч.
Нямам много време, а и
районът ми е доста познат, така че издавам заповед на каката от GPS-a да ме
води до Варна и продължавам.
Още след излизането си
от града установявам, че GPS-a е твърд по отношение минаването ми през Варна и продължава
да се мъчи да ме върне във всеки един сгоден момент, затова спирам да слушам и
продължавам както аз си знам.
След няколко грешни
посоки, минаване покрай селца и градчета, за които никога не бих чувала,
най-сетне пристигнах в Балчик.
Не съм много емоционална,
но в мига, в който влизам в градината оставам наистина без думи. Експлозия от
цветове, изобилие от растителни видове, прекрасно оформени градини… нямам думи,
за да предам красотата, която е край мен.
Вървя бавно, за да мога
да попия колкото се може повече от красотата, която ме обгражда.
Няма много посетители,
а тези, които срещам са румънци, дошли да разгледат Двореца на румънската кралица
Мария и аз тръгвам след тях.
Дворецът или лятната
резиденция на Мария е не много голяма, семпла сграда, която сякаш още пази духа
на кралицата.
Могат да се видят някой от мебелите и вещите на Мария, а на
първия етаж има изложбена зала, където се представят творби на художници от
различни поколения.
Излизайки от Архитектурно
- парковия комплекс установявам, че съм била там около 4 часа, които сякаш са
отлетели като миг.
Не ми се тръгва, но
времето напредва, затова поемам обратно.
До следващия път и
следващата дестинация!
The 5 best new casino game ideas | DrmCMD
ОтговорИзтриванеDiscover the best games 제주 출장안마 and apps 삼척 출장샵 to play at the Casino Games on mobile device: iPhone, iPad, Android and iPad, and 여주 출장마사지 you'll be 충청남도 출장샵 able to 용인 출장마사지 enjoy