Омръзна ми от лицемерие. Омръзна ми от премълчаване. Омръзна ми от неискрена любезност и вежливост.
Омръзна ми от прикрити чувства, от фалш, от неискрени усмивки. А най - много ми омръзна от фалшиви приятелства и любови.
Омръзна ми да премислям всяка дума, да се смея, когато ме боли и ми се плаче. Омръзна ми да премълчавам това, което ми тежи.
Омръзна ми да нося маски, да градя стени. Просто ми омръзна!
Не искам повече да съм неистинска. Не искам да се вписвам удобно в нечий свят.
Да съм послушна, винаги добра, да съм лицемерна и да се усмихвам, когато душата ми плаче.
Не искам да чувам нищо, което не идва право от душата. Не искам повече да казвам нищо, което не мисля.
Омръзна ми от празни думи, от загатнати обещания, от лъжливи и неискрени думи.
Не искам повече игри!
