Не сме длъжни да стоим на работа, която не харесваме, само защото е сигурна и ни е страх да не останем без нея. Вместо това можем просто да си тръгнем и да се опитаме да сбъднем мечтите си.
Не сме длъжни да сме идеалните домакини, когато ни се иска да се излежаваме в леглото, да почетем книга или да излезем навън, за да се видим с приятели.
Не сме длъжни да живеем живота си точно като останалите, когато можем да изживеем нашата си приказка.
Не сме длъжни да сме там, където не искаме, от страх да не останем сами.
Не сме длъжни да сме с някой, само защото сме си свикнали и сме си удобни, когато можем просто да кажем „край” и да потърсим нещо истинско.
Не сме длъжни на никой и никой не ни е длъжен.
Докато се чувстваме длъжни и правим нещата, защото „така трябва”, винаги ще се питаме: ”А какво би станало, ако имахме малко повече смелост и бяхме правили нещата, които харесваме и за които мечтаем?”
Никога не е късно да започнем да сбъдваме мечтите си. Никога не е късно да променим живота си. Никога не е късно да спрем да сме длъжни да правим това, което не искаме.
