Тя познаваше всичките ти болки, страхове, радости, тайни.
Помнеше всяка малка подробност от живота ти.
Знаеше какво дете си бил, от какво си се страхувал, за какво си страдал, от какво си боледувал.
Знаеше какво обичаш и какво мразиш.
Знаеше, че обичаш поезия и тайничко си я четеш.
Знаеше кой е любимият ти цвят, любимата книга, песен...
Познаваше всичките ти странности.
Знаеше...
Знаеше как блестят очите ти, когато се засмееш и колко тъмни могат да са, когато си тъжен.
Обожаваше смеха ти, походката ти, тембъра на гласа ти...
Знаеше всичките ти тайни, мрачни и дълбоки и ги пазеше в сърцето си.
Помнеше от къде е всеки един белег по тялото и душата ти.
Знаеше за какво копнееш и от какво ужасно те е страх.
Знаеше мечтите ти и стискаше палци да се сбъднат.
Знаеше колко упорит, вироглав и на моменти самодоволен и студен си.
Знаеше думите, преди да и ги кажеш. Отгатваше и най-малката смяна на настроенията ти.
Знаеше как по женски нежно да те приласкае, за да успокои болката в душата ти.
Беше до теб, когато имаше нужда. Беше до теб, дала цялото си доверие на теб, неспокойния и непристъпния.
Беше...
Тя те обичаше!
