Понякога...

Понякога се нуждая от самота. Имам нужда да съм сама, да не виждам никой, да не говоря с никой. Достатъчни са ми огромна чаша горчиво кафе, парче от любимия ми шоколад, книга и легло.

Това са моментите на покой, от които имам нужда. Тогава се нуждая от безмълвие и тишина.

Понякога се нуждая да усещам някой до себе си. Не е нужно да говорим, не е нужно да правим нищо. Достатъчно ми е да мога просто да се сгуша на рамото му и да го усещам близо до себе си.

Това са моментите, които ми дават спокойствие. Тогава се усещам на сигурно и защитена.

Понякога имам нужда да съм дива, безотговорна и без план. Тогава се нуждая от безкрая. Имам нужда да изляза на вън и да поема нанякъде. Не е нужно да знам посоката, достатъчно е просто да тръгна, на където ме отведе деня.

Това са моментите, които ме правят цяла. Тогава съм едно цяло със слънцето, вятъра и усещам пулса на живота.

Понякога имам нужда да се смея. Да се смея на глупави вицове, да водя идиотски разговори, да не кажа нищо сериозно, просто да се забавлявам.

Това са моментите, в които се радвам, че има с кой да споделя смеха си.

Понякога... се нуждаем от толкова малко, за да сме щастливи!