Специално за моите единствени двама фена, които четат моите писания (те милите нямат избор, тъй като просто се налага да четат, за да не ме обидят).Помните ли принц Кирчо и принцеса Парцалана, които бяха да кръстопът? Принц Кире се чудеше дали му липсва Парцаланка, а пък принцесата не знаеше дали иска Кирчо да я открие или не. Случи се така, че наскоро ги срещнах, та сега мога да ви доразкажа как продължи приказката. И така, в края на първата приказка Кирето беше изхвърлил Парцалана и тя си беше тръгнала по пътя незнайно къде по света (разбирайте София). Принца, колкото и глупав да беше след няколко дни осъзнал, че е по-добре да намери принцесата, щото може би има „полза” от нея (забравих да спомена, че Кирчо много обича да има полза от всичко). Веднъж решил, че е по-добре Парцаланка да е край него отколкото да я намери някой, който не дай боже да я хареса истински, Кирето тръгнал по света да дири принцесата. Станал рано, сложил в торбата си няколко двойни кроасана и сок и се качил на коня (разбирайте трамвая). Дълго пътувал принца (има няма 10-15 мин ) и стигнал до двореца на принцесата. Какво си казали двамата, не знам. Как Кирчо е успял да я накара да се върне, не знам. Знам само, че Парцалана решила да му даде втори шанс.
Принцесата вярвала искрено, че светът е за двамата и в нейния свят принц Кирчо и нейната половинка. Парцалана знаела, че принца не струва, ама никак, но много го обичала и му простила. Сега, ако си мислите, че Кирчо си е взел поука и двамата с Парцалана заживели щастливо до края на дните си, не си го мислете, просто не е станало тъй. Че заживели отново заедно в двореца на Кирето то е ясно, но дали били щастливи? Не минало много време и на принца отново му станало тясно. Принцесата отново не му се виждала нито достатъчно хубава, нито достатъчно умна, абе нищо не й било като хората. Започнал отново да лъже, да я обижда, да я наранява, но този път Парцаланка го предупредила, че ако сега си тръгне повече няма да се върне. Предупрежденията на принцесата изобщо не се отразили на принца, тъй като той смятал, че тя е толкова наивна и влюбена, че няма да го напусне никога и само си прави вятър на устата. Седмиците и месеците минавали, а с всеки изминал ден принцесата все повече страдала и се измъчвала от лъжите на Кирчо, докато един ден просто го изчакала да излезе и си събрала багажа. Зарекла се никога повече да не се обръща назад и да остави принца сам.
Ммм, сега като всяка приказка и тази трябва да има поука нали? Аз лично слушах и Кирето и Парцалана и не можах да я схвана Явно това е просто поредната банална и скучна приказка, в която живеят почти всички на този свят, не знам. Лично аз, ако бях на мястото на принцесата изобщо нямаше да се трогна от думите на Кирчо и щях да му тръшна вратата под носа. Така си мисля де...обаче дали наистина бих го направила, ако го обичах толкова силно, колкото Парцалана? На думи всичко изглежда лесно, но ако ей сега на вратата ми се изправи моя Кирчо, как ли бих постъпила? А вие?
