Тръгвам си както и дойдох, без нищо.
Събрах багажа, непотребното изхвърлих...ключа под изтривалката ще ти оставя.
Не казах „Сбогом”!
Не беше нужно, просто те изчаках да излезеш.
Телефоните изключих, прекъснах всички връзки, така е по - добре.
Няма да поглеждам назад, за да не направя опит да се върна.
Не ме търси, не искам нищо!
Това беше всичко между мен и теб, между нас ( ако нас е имало някога).
Куфара стои самотен пред врата, очакващ да го понеса на път.
Тежи ми! ( Винаги си казвал, че съм малка).
Стоя на леглото за последен път, последна цигара гори между пръстите ми. Последен поглед на празната стая. За последен път разрешавам на спомените да ме завладеят, после тръгвам на път, за който нищо не зная.
Не казах „Сбогом”!
Отивам си както и дойдох, без нищо.
Не ме търси, не искам нищо!

За автора:
Блогът на Светла ЙордановаИнформация за Све
Свързани публикации
- Не знаех13/08/2011
- Забравена история16/04/2011
- И кой ще ми целуне пръстчето?11/01/2011
- Не искай да ти подаря усмивка16/12/2013
- Луда съм, хайде, забрави ме!16/12/2013
- Подари ми шоколадово мече 15/12/2013
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)