Трябва време, за да осъзнаем колко е безполезно да чакаме и да се надяваме нещо да се случи. Хората не се променят и няма смисъл да храним надежди.
Осъзнаем ли това, става много лесно. Тогава можем да видим реално всичко, което се случва около нас и да си правим оценка на щетите, които сме понесли емоционално.
Разберем ли, че сме държали на неправилните хора е много лесно да ги забравим, сякаш никога не ги е имало и да продължим живота си оттам, от където сме спрели преди време.
Хубаво е да можем да продължим по своя път, с нови планове, надежди и хора, които могат да се окажат, че ще са точните приятели или любими.
Е, да, можем пак да се излъжем, но това е бива да ни спира да търсим хората, които няма да ни предадат, излъжат, измамят и които няма да ни обърнат гръб, когато имаме нужда от подкрепа.
Това му е хубавото на живота, низ от непрестанни търсения е. Понякога ни събира с неточните хора, вкарва ни в безплодни връзки, но винаги ни дава надежда, че въпреки всичко лошо, което ни се случва, някъде там, дори без да сме осъзнавали има хора, които да застанат до нас и да ни вдигнат, когато паднем.
Доста често се случва дори да не знаем, че тези хора са готови да ни помогнат и да са до нас, без да искат нищо в замяна, доста често в нас е вината, че не сме ги виждали, защото сме били прекалено заети с неточните хора, с грижите си и надеждите си да се променят.
Но осъзнаем ли безполезността на всичко това, вече не тъпчем на едно място и можем да продължим напред.
