Ела, седни до мен и разправяй.
Аз ли? Добре съм, даже отлично!
Знаеш ли, скоро открих в бележките си нещо, което ме накара да се сетя за нас...
Искаш ли да ти разкажа историята, докато си пием кафето? Или да минем на ром с чай, както преди?
Слушай историята и не ме гледай така моля те, просто слушай.
Историята започва с един разговор между двама души, които търсят път един към друг.
Тя: Аз съм съвсем обикновено момиче и имам прости вкусове. Бих се зарадвала на един ден само двамата примерно, хубава разходка, два сандвича, когато огладнеем...
Той: и само толкова...
Тя: или пък примерно кафе в леглото, цвете откъснато, докато се разхождаме, бележка залепена някъде, която да прочета, смс, в който ми пожелаваш ”добро утро”.
Звучи ли ти познато? Не, не казвай нищо, мълчи моля те.
Било е и никога няма да се върне, животът продължава. Понякога хората се срещат, обичат се за един миг и после се разделят. Понякога не осъзнават какво са изгубили, преди да го изгубят. Понякога съжаляват, понякога не, зависи колко силно са обичали.
Любовта е като сблъсък на две души и тела. Понякога от сблъсъка се ражда нещо хубаво и двете души стават едно цяло, друг път пък от този сблъсък остават дълбоки рани, които трудно се лекуват.
Не ме гледай така моля те, не ми хващай ръката.
Да пием ром и да помълчим заради момичето и момчето, които се разминаха някъде по пътя си.
