Казваше ми тате: „Стани инженер, недей с тази журналистика”, ама кой ти слуша.
Ако бях станала инженер, сега щях да гледам света с други очи. Ми да, досега не съм виждала инженер, който да не вижда света само в два цвята - бял и черен. Нямат си притеснения хората, нещо или е така или не – точка по въпроса.
При тях, ала - баланици като условности не важат. Всичко е точно и ясно - премерено, скицирано, планирано и с ясен резултат.
Отплеснах се. Та, казваше ми тате, да не се доближавам до журналистиката и щото съм твърдоглава реших да покорявам света с обективни репортажи от горещите точки на света.
Още във втори курс разбрах, че обективна журналистика няма и че за да работиш в местния вестник трябва да имаш поне вуйчо владика.
Е да, ама нали както казах съм тъпа и упорита реших да не ставам продавач на зеленчуци на пазара, ами да пробвам все пак да се занимавам с нещо, което е свързано с писането на текст.
То хубаво го реших, ама какво точно с текст, не бях го измислила... докато един ден се появи клиент ( явно беше много го закъсал горкия, че да се натъкне на моята скромна личност). Тогава разбрах какво било копирайтинг и тогава за пръв път чух, че имало нещо, дето се наричало сео текст ( изобщо няма да казвам, че сео не ми говореше нищо, пък в съчетание с текст още по - малко ).
Понякога съдбата ни погажда мега яките номера. Тогава, когато ме намери първия клиент си признах:”Не знам какво е това”. Очаквах да се откаже, но той взе, че ми прати няколко статии и ми каза да ги прочета.
Не знам, защото бях будала, или защото ми хареса, но оттогава до днес се опитвам да бъда копирайтър. Тръпката е голяма, изненадите много и няма нищо подредено, начертано, точно установено и предвидимо.
Не станах инженер, както искаше тате, не станах журналист, както си мечтаех, но не съжалявам, че съм копирайтър.
Никак не е лесно да си такъв, а още по - трудно е да те харесат хората, но пък е ужасно интересно и забавно. Да не говорим и какво е удоволствието, когато видиш, че има хора, които харесват това, което правиш и застават плътно зад теб.
P.S. Специални благодарности на моите “булдозерчета”, които са плътно до мен и харесват идиотските ми идеи!
