Винаги съм си мечтала за Петра! Не онази Петра, за която си мислите, а Петра, древния град в Йордания.
Не знам дали за това ми влечение не е изиграл роля и Харисън Форд с неговия „Индиана Джоунс”, но е факт, че вече няколко години първото място, за което се сещам, когато ме попитат къде искам да отида е именно Петра.
Явно тази година ще е годината на пътешествията, затова се чувствам длъжна да се похваля, отивам в Петра...най - сетне..Е, след два месеца, но нямам търпение.
Понеже съм пътешественик, който не тръгва за никъде, без да е подготвен добре поне откъм информация, се поразрових, за да разбера какво ще видя в Петра.
Само докато изписвам името на йорданския свещен град и вече се чувствам като Индиана Джоунс в пола.
И така, какво научих за Петра и какво очаквам да видя там?
Според историческите сведения за града, той е създаден от набатейците около 7 век преди Христа. Какво се е случило с набатейците и тяхното царство, не се знае и до сега, но има няколко версии за изчезването на тяхната цивилизация. Тази, която аз научих е, че е имало голямо земетресение, което се довело до упадък на Набатейското царство.
Винаги съм свързвала Петра единствено със снимката на „Манастира”, изсечен в скалите. Не съм и предполагала, че всъщност градът е много голям и има толкова много места, които могат да се видят.
Целият хълм е осеян с жилища, издълбани в скалите, запазен е и открития театър, който е побирал до 7000 души, „главната улица”, Кралската гробница, Съкровищницата и разбира се, прочутият в цял свят Манастир.
Има толкова много неща, които искам да видя, проуча и докосна в Петра, че нямам търпение да я видя с очите си ( и тайно се надявам аз да открия Свещения Граал или поне някое малко съкровище )....а после, после ще разкажа историята в подробности .
