Тази статия е за теб, Слънце! Не ми се сърди много!
Наскоро една моя приятелка ме попита дали да продължи да се бори за вниманието и любовта на един мъж или да се опита да го забрави и да продължи напред. За съжаление не можах да й отговоря с някоя точна дефиниция, защото такава няма.
Можеш да продължиш да чакаш нещо да се промени, да се терзаеш, защото не получаваш това, което искаш, а можеш просто да кажеш „стига” и да се опиташ да се освободиш от товара, който носиш.
Не знаех какво точно да кажа на приятелката ми, защото решението си е само нейно. Знам как аз бих постъпила, ако съм на нейното място.
На никой не му е приятно да изпитва някакви чувства към определен човек, но каквото и да прави да не получава взаимност. Тъпо е, но се случва, хора сме и никой не е застрахован от чувствата си.
Ако обаче не видиш някакъв интерес, не мисля, че трябва да продължаваш да се надяваш да се променят нещата. Боли, но истината е, че ако някой иска да е с теб, той ще е с теб и няма да се колебае на къде да поеме.
Ако някой се колебае как да реагира, това най - вероятно означава, че е просто любезен с теб и не иска да нарани чувствата ти или че за него си просто приятел и не иска да те изгуби като такъв.
Затова, според мен ( съжалявам приятелко, че съм толкова пряма, но ти ме познаваш ) просто трябва да вземеш решение и да продължиш напред.
Жените сме склонни да фантазираме и понякога не виждаме ясно реалността. Склонни сме от някакъв съвсем мъничък жест да извадим ужасно погрешни изводи, склонни сме да видим любов там, където я няма и никога няма да я има. Вадим думите от контекста, нагласяме ги така, както ни се иска да е и...чакаме, надяваме се.
Мъжете обаче, противно на нас не се залъгват. Те знаят точно какво искат и го правят. Не разсъждават над всяко малко нещо, което сме им казали, не стоят будни нощем, за да си споделят. Те или искат да са с теб или не. Ако искат нещо, не се колебаят, не фантазират, просто ти го казват и показват.
Ние, жените мислим прекалено много. Четем разни статии за любовта, сверяваме хороскопи, мечтаем си. Приятелките ни, за да не ни наранят ни успокояват и не ни казват истината такава, каквато е и ние затъваме все по - надълбоко и чакаме.
Та, моят съвет ( ако го приемеш приятелко ) е: Не чакай! Няма какво да чакаш, да мечтаеш и да премисляш. Просто се стегни и продължи напред.
Решения като това са болезнени, знам, но знам, че няма смисъл да чакаш някой, който се колебае.