Маршрут за ден - Балчик

Балчик! Отдавна му се каня, ей го де е, само на около 2 - 3 часа от Бургас. Решавам, че вече няма да го пренебрегвам и ще ида да разгледам Ботаническата градина и Двореца.

Сутринта е свежа, усмихната и по едно изключение не вали. GPS-ът ми казва, че трябва да мина през Варна, но не искам. Не че не ми харесва града, но обичам обиколните пътища заради емоцията и най-вече заради селцата и градчетата, които откривам по пътя си.

Затова пренебрегвам щенията на момата от GPS-a и поемам към Айтос, Руен и Провадия. Пътят разбира се е под всякаква критика, но пък гледките си струват.

Бавно карам през прохода, движение почти няма, наслаждавам се на спокойствието и очаквам да видя Чудните скали. Винаги, когато минавам от тук се спирам, за да им се насладя поне за мъничко.

Изпивам си кафето, отправям последен поглед към скалите и поемам към Провадия. Не знам защо, но градчето много ми харесва. Цялото е едно зелено, тихо и много спокойно, а високо над него се извисява крепост Овеч.

Нямам много време, а и районът ми е доста познат, така че издавам заповед на каката от GPS-a да ме води до Варна и продължавам.

Още след излизането си от града установявам, че GPS-a е твърд по отношение минаването ми през Варна и продължава да се мъчи да ме върне във всеки един сгоден момент, затова спирам да слушам и продължавам както аз си знам.

След няколко грешни посоки, минаване покрай селца и градчета, за които никога не бих чувала, най-сетне пристигнах в Балчик.

Не съм много емоционална, но в мига, в който влизам в градината оставам наистина без думи. Експлозия от цветове, изобилие от растителни видове, прекрасно оформени градини… нямам думи, за да предам красотата, която е край мен.

Вървя бавно, за да мога да попия колкото се може повече от красотата, която ме обгражда.

Няма много посетители, а тези, които срещам са румънци, дошли да разгледат Двореца на румънската кралица Мария и аз тръгвам след тях.

Дворецът или лятната резиденция на Мария е не много голяма, семпла сграда, която сякаш още пази духа на кралицата.

 Могат да се видят някой от мебелите и вещите на Мария, а на първия етаж има изложбена зала, където се представят творби на художници от различни поколения.

Излизайки от Архитектурно - парковия комплекс установявам, че съм била там около 4 часа, които сякаш са отлетели като миг.

Не ми се тръгва, но времето напредва, затова поемам обратно.

До следващия път и следващата дестинация!