Скъпа моя лилава приятелко,

повярвай ми, оправи ми настроението с твоите нюанси на лилаво. Както ме разсмя, така ме накара да се замисля, аз каква ли съм на цвят. Теменуженото ми харесва, защото е нежно и мило, но не съм аз. Едва ли аурата ми ще е нежно теменужена, някак си не мога да си се представа толкова нежна и добра. По-скоро съм синьо-зелена, като морските вълни и от моята аура лъха студ и хлад, но това е само първоначално. Синьо-зелена съм, когато ми е тъжно, но после някак си се виждам в оранжево.Оранжевото, ако не споменаваме цвета на жалката ми коса е цвета на моето добро настроение. Сигурно затова, когато съм весела си пея една детска песничка, която също има "оранжево" в текста си.Обичам да съм оранжева, като малък портокал, който си танцува и се усмихва на света. Иска ми, се моя лилава приятелко да съм едноцветна като теб, но не съм. Иска ми се на имам само нюанси, да съм плавна и да преливам от нюанс в нюанс, но не съм. Не обичам да съм мастилено синя или тюркоазена, ама никак не обичам. Стана ли мастилено синя, значи съм много, ама много тъжна и наранена до край, а тюркоазеното ме прави зла.Явно аурата си знае работата, защото побеснея ли като тайфун и очите ми стават тюркоазени и и способни да те изпепелят само като те погледнат. Скъпа теменужено нежна приятелко, остани си лилава, това е най-добрия цвят на аура, за който съм чувала. Хората като теб са безценни, мили, всеотдайни и приемащи света с разтворени обятия. Аз съм ураган, помитам всичко по пътя си със своята многоцветна, като панаирджийска шатра аура.