Наскоро седях в едно кафе и буквално си мързелувах, когато неволно се заслушах в един разговор на съседната маса.
Момичето беше изключително тъжно и питаше мъжа, кога ще намери време и за нея. Мъжа, абсолютно невъзмутимо и отговори, че това е „много интересен въпрос”, тъй като в момента събира пари и време за нея няма. Усещах как гласа на момичето трепереше от болка, обида и безсилие, когато му каза „добре” и стана от масата.
Стана ми ужасно болно за това момиче, което личеше си, обичаше този мъж. Ядосах се и на мъжа, който беше прекалено тъп егоист, за да се осъзнае и да види как изпуска това, което има в момента до себе и.
Парите всичко ли са този свят?
Този разговор между двама напълно непознати за мен души ме накара на да се замисля дали наистина сме толкова озверели, че забравяме и подценяваме тези, които са до нас заради пари.
Аз не бих могла и не искам. Предпочитам да нямам много, но каквото имам да го разделя с човека, който обичам. Предпочитам вместо да си купя прескъп парфюм, маркова дрешка или най - новия модел смартфон, да отида на почивка с любимия, на кино, на някое уютно заведение, но да сме заедно двамата.
За мен няма разделение, кой какво печели, как печели и кой ще плати сметката.
Не искам и заради покупката на някоя скъпа вещ да изнемогвам и да пренебрегвам най - близкия си. Да го гледам как ден след ден се мъчи, как ме гледа умоляващо да спра и да не направя нищо. Да не се замисля, че може би този човек ме обича и държи на мен дотолкова, че въпреки всичките ми идиотщини продължава да ме следва.
Но докога ще има сили да бъде отхвърлян, тъпкан и презиран от мен?
И в името на какво? И струва ли си?
Разговора между двамата от съседна маса искрено ме вбеси. Сигурно съм прекалено голяма романтичка, но не искам да живея в такъв свят. Не искам да пресмятам всяка стотинка и да трупам всяко левче, за да си купя тъп парцал от най - новата модна колекция за сметка на човека, за който твърдя, че обичам.
Парите всичко ли са на този свят? По - важни ли са от любовта, отдаването, мисълта за някой друг?
Наскоро седях в едно кафе и буквално си мързелувах, когато неволно се заслушах в един разговор на съседната маса.
Момичето беше изключително тъжно и питаше мъжа, кога ще намери време и за нея. Мъжа, абсолютно невъзмутимо и отговори, че това е „много интересен въпрос”, тъй като в момента събира пари и време за нея няма. Усещах как гласа на момичето трепереше от болка, обида и безсилие, когато му каза „добре” и стана от масата.
Стана ми ужасно болно за това момиче, което личеше си, обичаше този мъж. Ядосах се и на мъжа, който беше прекалено тъп егоист, за да се осъзнае и да види как изпуска това, което има в момента до себе и.
Парите всичко ли са този свят?
Този разговор между двама напълно непознати за мен души ме накара на да се замисля дали наистина сме толкова озверели, че забравяме и подценяваме тези, които са до нас заради пари.
Аз не бих могла и не искам. Предпочитам да нямам много, но каквото имам да го разделя с човека, който обичам. Предпочитам вместо да си купя прескъп парфюм, маркова дрешка или най - новия модел смартфон, да отида на почивка с любимия, на кино, на някое уютно заведение, но да сме заедно двамата.
За мен няма разделение, кой какво печели, как печели и кой ще плати сметката.
Не искам и заради покупката на някоя скъпа вещ да изнемогвам и да пренебрегвам най - близкия си. Да го гледам как ден след ден се мъчи, как ме гледа умоляващо да спра и да не направя нищо. Да не се замисля, че може би този човек ме обича и държи на мен дотолкова, че въпреки всичките ми идиотщини продължава да ме следва.
Но докога ще има сили да бъде отхвърлян, тъпкан и презиран от мен?
И в името на какво? И струва ли си?
Разговора между двамата от съседна маса искрено ме вбеси. Сигурно съм прекалено голяма романтичка, но не искам да живея в такъв свят. Не искам да пресмятам всяка стотинка и да трупам всяко левче, за да си купя тъп парцал от най - новата модна колекция за сметка на човека, за който твърдя, че обичам.
Наскоро седях в едно кафе и буквално си мързелувах, когато неволно се заслушах в един разговор на съседната маса.
Момичето беше изключително тъжно и питаше мъжа, кога ще намери време и за нея. Мъжа, абсолютно невъзмутимо и отговори, че това е „много интересен въпрос”, тъй като в момента събира пари и време за нея няма. Усещах как гласа на момичето трепереше от болка, обида и безсилие, когато му каза „добре” и стана от масата.
Стана ми ужасно болно за това момиче, което личеше си, обичаше този мъж. Ядосах се и на мъжа, който беше прекалено тъп егоист, за да се осъзнае и да види как изпуска това, което има в момента до себе и.
Парите всичко ли са този свят?
Този разговор между двама напълно непознати за мен души ме накара на да се замисля дали наистина сме толкова озверели, че забравяме и подценяваме тези, които са до нас заради пари.
Аз не бих могла и не искам. Предпочитам да нямам много, но каквото имам да го разделя с човека, който обичам. Предпочитам вместо да си купя прескъп парфюм, маркова дрешка или най - новия модел смартфон, да отида на почивка с любимия, на кино, на някое уютно заведение, но да сме заедно двамата.
За мен няма разделение, кой какво печели, как печели и кой ще плати сметката.
Не искам и заради покупката на някоя скъпа вещ да изнемогвам и да пренебрегвам най - близкия си. Да го гледам как ден след ден се мъчи, как ме гледа умоляващо да спра и да не направя нищо. Да не се замисля, че може би този човек ме обича и държи на мен дотолкова, че въпреки всичките ми идиотщини продължава да ме следва.
Но докога ще има сили да бъде отхвърлян, тъпкан и презиран от мен?
И в името на какво? И струва ли си?
Разговора между двамата от съседна маса искрено ме вбеси. Сигурно съм прекалено голяма романтичка, но не искам да живея в такъв свят. Не искам да пресмятам всяка стотинка и да трупам всяко левче, за да си купя тъп парцал от най - новата модна колекция за сметка на човека, за който твърдя, че обичам.
За автора:
Блогът на Светла ЙордановаИнформация за Све
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
