Декември винаги ми действа странно. Едно такова гъделичкащо сантиментално, хем тъжно, хем весело, хем носталгично, че и леко трепетно очаквателно.
Това е месецът, в който всички като с магическа пръчка стават по-добри. Ако сте забелязали, дори музиката, която звучи по радиото е някак добра, нежна и позитивна. Къщите, площадите и улиците се озаряват със светлини, хората се усмихват по-често и не на сила...абе коледно си е.
За мен декември започва с неизбежните равносметки.
Какво постигнах, какво не успях, какво изгубих и какво открих. Струвало ли си е да боря за някой неща, трябвало ли е да отстоявам други, а не съм го направила.
Декември е месец на въпросите и отговорите.
И тази година направих грешни избори - къде с очакван, къде с неочакван край.
И тази година обичах, губих любими хора, отблъсквах, мен отблъскваха, наранявах, и аз понасях рани.
И тази година се борих с вятърни мелници, някой ги преборих, други пребориха мен.
Дали съм израснала и станала по-силна?
Дали съм успяла да намеря верния път? Едва ли!
Все още в мен се борят хиляди избори, желания, мечти. Все още греша съзнателно и несъзнателно, все още ту плача, ту се смея, падам, ставам и продължавам.
Всяка нова година си обещавам да бъда добра. Всяка нова години си обещавам да взимам точните решения. Всяка нова година се надявам да бъде по-добра от предната.
В началото на декември се обръщам назад, за да видя до къде съм стигнала.
И всеки декември установявам, че плановете и решенията, които съм взела предния декември леко са се поизменили.
И този декември ще взема нови решения, които ще си обещая да спазя другата година.
Дали ще ги изпълня? Едва ли!
Но е хубаво да се обърна назад и да видя какво все пак ми се е случило. За мен няма добро или лошо, приемам ги и двете, защото смятам, че животът не може да бъде само добър или само лош. Обичам нюансите, върховете и спадовете. Предпочитам да падам и ставам, от колкото да вървя по отъпкана пътека. Предпочитам да изгарям в желанията си и да следвам мечтите си, отколкото да се задоволя със спокойното и сигурно битие.
Декември ми действа странно! Днес ми е ден за равносметки, но утре...утре няма да имам търпение по-скоро да дойде Коледа, за да видя какво ми е оставил Дядо Коледа под елхата. Надявам се да има нещичко и за мен!
Декември винаги ми действа странно. Едно такова гъделичкащо сантиментално, хем тъжно, хем весело, хем носталгично, че и леко трепетно очаквателно.
Това е месецът, в който всички като с магическа пръчка стават по-добри. Ако сте забелязали, дори музиката, която звучи по радиото е някак добра, нежна и позитивна. Къщите, площадите и улиците се озаряват със светлини, хората се усмихват по-често и не на сила...абе коледно си е.
За мен декември започва с неизбежните равносметки.
Какво постигнах, какво не успях, какво изгубих и какво открих. Струвало ли си е да боря за някой неща, трябвало ли е да отстоявам други, а не съм го направила.
Декември е месец на въпросите и отговорите.
И тази година направих грешни избори - къде с очакван, къде с неочакван край.
И тази година обичах, губих любими хора, отблъсквах, мен отблъскваха, наранявах, и аз понасях рани.
И тази година се борих с вятърни мелници, някой ги преборих, други пребориха мен.
Дали съм израснала и станала по-силна?
Дали съм успяла да намеря верния път? Едва ли!
Все още в мен се борят хиляди избори, желания, мечти. Все още греша съзнателно и несъзнателно, все още ту плача, ту се смея, падам, ставам и продължавам.
Всяка нова година си обещавам да бъда добра. Всяка нова години си обещавам да взимам точните решения. Всяка нова година се надявам да бъде по-добра от предната.
В началото на декември се обръщам назад, за да видя до къде съм стигнала.
И всеки декември установявам, че плановете и решенията, които съм взела предния декември леко са се поизменили.
И този декември ще взема нови решения, които ще си обещая да спазя другата година.
Дали ще ги изпълня? Едва ли!
Но е хубаво да се обърна назад и да видя какво все пак ми се е случило. За мен няма добро или лошо, приемам ги и двете, защото смятам, че животът не може да бъде само добър или само лош. Обичам нюансите, върховете и спадовете. Предпочитам да падам и ставам, от колкото да вървя по отъпкана пътека. Предпочитам да изгарям в желанията си и да следвам мечтите си, отколкото да се задоволя със спокойното и сигурно битие.
Декември ми действа странно! Днес ми е ден за равносметки, но утре...утре няма да имам търпение по-скоро да дойде Коледа, за да видя какво ми е оставил Дядо Коледа под елхата. Надявам се да има нещичко и за мен!
За автора:
Блогът на Светла ЙордановаИнформация за Све
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
