Подари ми шоколадово мече в лъскава опаковка и червена панделка. Подари ми мечето непохватно и тромаво като истинска мечка. Беше най-милото подаряване на шоколадови мечета на света. Не ми се ядеше шоколад ( бях изяла вече два ), но му гризнах ухото с удоволствие. Ти чакаше да видиш радостта в очите ми ( нали всеки знае, че умирам за шоколад ).
Беше видял достатъчно сълзи вече в тях или поради друга причина не знам, но жеста ти ме изненада и ме трогна - все пак на някой му пука за мен.Сигурно отдавна спиш и сънуваш обективи. Сънуваш най - прекрасните кътчета на света, които ще снимаш - Тайланд, Килиманджаро, Бора - Бора, а може би и Бургас. Аз не спя, гледам безухото шоколадово мече и си мисля. Мисля си, колко малко му трябва да човек да се почувства добре...парче шоколад във формата мече, подарено от човек, който все пак е загрижен за мен, каквото и да говори, една роза, небрежно „забравена”, едно пожелание, казано с думи прости, но от сърце.
Не ми трябва и друго! Благодаря ти!
