Луда съм, хайде, забрави ме!

Луда съм, това го знам, не казваш нищо ново. Емоциите в мен бушуват диво. Говоря много, умея с думи да убивам...Браня се жестоко! Раздавам всичко, което имам, но до време. После ставам лед! Ако те е страх, не идвай, няма смисъл. Ако не знаеш какво искаш, не идвай. Ако не се бориш, не идвай, стой си в твоя ъгъл. Аз боля жестоко, когато искам! Луда съм, мисля станало е ясно. Бях нежна, крехка и ранима - вече не. Нямам нищо за раздаване, вече всичко дадох. И нищо не получих - е добре. Сега си тръгвам, ледена и луда. Ще съм отново нежна и добра за някой друг. Говоря много...прав си, но умея не само да убивам с думи, умея да летя. Обяснения не давам, не изисквам и такива. Не искам нищо, не мърморя, не крещя. Очаквания...вече нямам, промяна- също. Така че няма смисъл. Каквото имах дадох, вече нямам нищо. Да, луда съм, хайде, забрави ме!