Коледата всъщност се оказа възможна. Мислех си, че по Коледа ще съм сама и много, ама много нещастна поради някакви си мои лични и сърдечно - любовни неудачи. Мислех си, че няма кой да иска да е с мен и ми беше толкова тъжно и самотно, че няма повече накъде. Както се казва, за мен Коледата беше невъзможна.
Оказа се, че вината за моята тъга е в самата мен. Веднъж взела решение да кажа « край » на всичко, което ме прави нещастна, аз наистина се почувствах добре и щастлива.
Докато се прибирах у дома, имах време да помисля надълго и широко за ситуацията, в която бях попаднала и си зададох въпросите: « Защо трябва да съм нещастна и тъжна и на кой му пука изобщо за това?», « Защо трябва аз да се опитавам да задържа нещо, което само не иска да остане?» и най - важното» Струва ли си усилията?»
Не, не си струваше усилията, казвам го съвсем откровено. Не си струваше толкова месеци да се гърча в адски мъки за човек, който просто живее в друг свят. В свят, в който важен е само той, свят, в който всички останали са му длъжни, свят, в който всички за зли.
Това не е моят свят и никога няма да бъде. Моят свят е шарен, изпъстрен с много смях, разходки, събиране с приятели и веселие, много веселие. Моят свят е забавен, на моменти сериозен ( признавам ) и пълен с хора, които освен забавлението обичат и да разговарят и имат своите цели и стремежи.
За мен, в моя свят разговорите са важен елемент, без който не може. Подкрепата и грижата един за друг също са важни. И всеки, който ги отрича в името на СЕБЕ СИ, няма място там.
Осъзнала всичко това, най - сетне мога да спя спокойно. Без хора, които не са способни да обичат. Без хора, за които «Обичам те!» и «Липсваш ми!» не значат нищо.
Всъщност, оказа се, че по Коледа наистина стават чудеса и за мен Коледата се оказа възможна.
А може би и любовта ще се окаже възможна? Кой знае?
