Най - търсената фраза за отминаващата вече 2013 година била: „Какво е любовта?”
Интересно, не мислите ли? Нима сме станали толкова зависими от сивия си делник, нима сме превърнали живота си в част от интернет, че да не можем да открием в себе си „Какво е любовта?”
Както и да е. Щом това е най - търсената фраза, значи все пак търсим истината за любовта.
Но истината е, че няма да откриете точна дефиниция и формула. Няма да откриете правилното решение и път, по който да достигнете до нея.
Любовта не се „оптимизира”, тя се чувства, докосва, обгръща.
Не мисля, че бих могла да напиша текст, в който да оптимизирам тази фраза. Не бих могла не защото не съм изпитвала такава, а защото за всеки любовта е различна.
Познавам хора, за които любов е да обичаш само себе си, без да се замисляш за чувствата на другите.
Познавам хора, които ако ги попитате „Какво е любовта?” ще ви отговорят, че това е семейството.
Познавам и хора, за които любовта е просто излишно губене на време и поемане на отговорност, която не си струва.
Познавам и хора, които никога не са се и замисляли какво е любов.
На мен не ми е нужно да търся в интернет какво е любовта. Не защото съм прекалено умна ( Господи, не! ), а защото предпочитам да я изпитам, отколкото да търся точната дефиниция, да не би да сгреша и да не я позная.
Предпочитам да не знам кое е правилното решение на загадката:”Какво е любовта”.
Предпочитам да ме връхлети изненадващо и да ме остави без дъх. Предпочитам да я изживея до край независимо какъв ще бъде края й.
Но няма да я оптимизирам.
Любовта просто не можеш да я оптимизираш.
