Чакай ме мамо, идвам си!

Коледа е! Ще ме чакаш ли да се върна мамо? Затъжила съм се усмивката ти, лицето ти, домашните ти гозби, каквито само ти умееш да приготвяш. Чакай ме мамо, моля те! И кажи на тате, че си идвам! Искам тиха Коледа, с вас до себе си. Голяма съм мамо, но ми се иска да се сгуша в теб и да усетя, че някой ме обича. Само ти и тате ме обичате такава, каквато съм. Дива, непокорна, рязка, вечно търсеща нещо. Само вашите лица грейват като ме видят, а очите ви плачат, когато си тръгвам. Идвам си мамо! Прости на дъщеря си, че все не й остава време да ви се обади. Залисана в своята работа, уморена от своите битки, потънала в своите болки. Прости ми мамо! Чакай ме мамо! И кажи на тате, че си идвам! Ще седнем тримата като преди и ще си разказваме приказки. Няма да плача мамо, голяма съм. Ще ви разкажа розова приказка, и ще гледам как греете с тате от радост, че съм щастлива. Идвам си мамо! Ще се усмихвам и ще разказвам весели истории, а вие ще ми се радвате. Ще слушам как вие ми разказвате какво ви се е случило и ще ви се радвам. Чакай ме мамо! И кажи на тате, че си идвам!