
Родена съм грозна. Е, не чак като баба Яга, ама като дъщеря й поне. Отдавна разбрах, че приказката за грозното пате не винаги е вярна. Аз чаках, чаках да се превърна в лебед, ама само с чакането си останах. И реших, че като нямам шанс да стана лебед, поне ще съм си истинско пате. Та оттогава до днес не разчитам много, даже никак да външния си вид, а на това, което имам както се изразява един приятел „ между ушите”. Тъкмо поради причината, че колкото и козметика да слагам отгоре си, аз пак ще съм грозно пате, все ми е тая дали ще изляза от вкъщи с грим или без грим, дали ще съм на ток или в удобни маратонки и дънки.
Понякога обаче ми се иска да съм като жените. Някакъв бъг в системата е мисля, щото от време на време ми се иска да съм с прическа, хубава коса, и прилични ( женски дрехи), а не да приличам на програмист пред неразрешим проблем с изтичащи срокове. Ако не сте виждали програмист в действие ще ви кажа, че това е все едно да гледате „Извънземното”.
Ако снощи не ми бяха отправени страшни „комплименти” и ако не трябваше да скрия най-голямата си тайна ( червената си грозна коса, която може да причини сърдечни удари) нямаше да се стигне до днешния проблем.
Та снощи, докато се разговаряхме с приятели и обсъждахме доста клюкарски тази и онази мацка, аз ( да се бия в главата попитах какво мислят за мен). Отговора толкова изумителен, че се смях с глас. Искате ли да знаете?
„ Ти си кинта и 20, изглеждаш като тапициран скелет и хич, ама хич не си секси, обаче имаш много между ушите”. Хм, не ща да имам много между ушите, искам да съм секси
Абе смях се, ама се и наех. Как съм скелет бе? И грозна, грозна, ама колко да съм грозна? Ей сега ще видят всички като се подложа на спешно разкрасяване.
Боя имах поне от месец, размятвах я насам-натам, ама днес си казах ”Край! Днес ще се разкрасяваме!”
Речено-сторено, така се омазах, че не е истина, но след 20 мин вече бях с боя на главата и с маска за лицето ( само чакайте да видите ква красавица ще стана ).
И тъкмо в този момент се почука на врата. Изскачам аз във вид „Чудовището от Лох Нес” и гледам тия мили и добри хора от „Софийска вода” как премигват мило срещу мен и ми викат: Госпожо( то смеят ли да кажат друго де), ние ще замерим нещо тук, да не се уплашите.
„Мери си бе брат” - си викам аз и си мисля:”Бреее, тия по софийско много любезни бе” У нашето село кмета пуска едно скромно обявление във фб, и кой чел - чел а тука, столична работа, даже те предупреждават, че ще замерват нещо си.
Чакам си аз с тюрбана на главата и си мисля каква красива ще стана ей сега, само да минат 30 минути и от рижата ми коса не остане и помен и си пиша разни простотийки в нета. Чакам си, чакам си като дойде време литнах към банята...където обаче ме чакаше лека изненада подготвена ми от „Софийска вода”- нема вода
Ами сега? Отиде ми чисто новата коса с цвят не препечен кестен. Сега съм не само с още по-невероятен цвят на косата, ами с много интересна визия, нацапана тук-там с боя....
Сега се чудите за кво по дяволите ви разправям всичко това и каква трябва да е поуката?
Ами поуката е следната: Никога не се мъчете да изглеждате като лебед, когато сте грозно пате. Бъдете такива каквито сте, а който ви оцени, то той ще го направи и без да имате 100 тона грим по лицето си, без боя на косата си и без скъпи дрехи и високи токчета. Има място и за грозни патета на тази земя. И когато се намери някой да види грозното пате с други, влюбени очи, то тогава патето наистина се превръща с красив лебед.