Цикламена любов

Помниш ли кога ми подари цикламеното цвете? Ти знаеше, че не обичам цветя в саксии, но въпреки това ми подари цикламено цвете. Мислеше си, че ще ти се скарам и ще се разочаровам от теб, но все пак беше взел, защото искаше да ми напомниш, че имаме празник. Появи се на вратата някак плахо, стискайки цикламеното цвете в ръцете си и беше толкова неуверен, че се усмихнах. Знаех какво си мислиш! Не знаеш обаче, че твоето изражение в онзи миг, в който се чудеше как да ми подариш цветето и дали ще го приема беше най - милото нещо, което няма да забравя никога. Тогава те погледнах в очите и видях онази същата любов, с която ме гледаш толкова години. Видях преданост, страст и онази твоя момчешка плахост да не те отхвърля. Няма по - голям подарък мили мой от цикламено цвете отразено в твоите очи. Заради блясъка в очите ти те обичам мили, не заради друго! Заради това, че винаги си до мен, моето вярно мъжко рамо, на което мога да се облегна винаги. Заради това, че с теб мога да спра за малко да съм силна и да съм отново малка, нежна жена, която се нуждае от мъжка закрила. Заради това, че ме оставяш да се глезя и се правиш, че не разбираш, че просто си шикалкавя, защото ми е хубаво да ме глезиш. Няма значение мили мой дали ще ми подариш цикламено цвете или не. Моят подарък си ти! Благодаря ти, че те има точно в този момент до мен! На И. и Г. Георгиеви