Да пием за мъжете, които си струват чакането!

Да пием за очакването! - ми каза ти. Да пием за мъжете, които си струват чакането! - казах аз. И пихме! Ти - мартини, аз вино...и очаквахме. Ти очакваше да се обади ТОЙ, аз не очаквах нищо, просто ми се пиеше вино. Дали има мъже, които си струват чакането? А дали трябва да ги чакаме? Не трябва ли да сме с тях сега, в този момент, щом си мислим, че си струват очакването? Не трябва ли те да са до нас в този момент? Ти чакаш ТОЙ да се обади, аз...не чакам нищо, просто пия вино и чакам с теб. Надявам се да се появи, за да видя щастливата усмивка за лицето ти, приятелко. Искрено се надявам ТОЙ да си струва чакането! Пия си виното и те слушам. Говориш ми за съмненията си, за тревогите, за това, че не си сигурна дали те обича. Обясняваш ми, че не си сигурна дали ти го обичаш или обичаш представата за него. Пия си виното и си мисля, че просто си адски влюбена приятелко. Слушам те и ти се радвам. Хубаво е да си влюбен. Аз си пия виното, но се радвам за теб. Надявам се ТОЙ да си струва чакането. А докато дойде, аз ще съм до теб. Ще пием за мъжете, които си струват чакането и ще чакаме да се обадят!