Знаете ли, животът е наистина прекрасен! Въпреки трудностите, въпреки препятствията, които ни поставя, животът си е прекрасен.
Миналата година беше година на много загуби в лично отношение.
Новата година още в първите си дни ме подложи на още по - интересно изпитание.
Но знаете ли, тези изпитания не ме натъжават, не ме правят нещастна, напротив. Мотивират ме да вървя напред и да се боря. Да се чувствам жива!
Шантаво, нали?
Обикновено като падам, падам много рязко и право на дъното. Би трябвало да се самосъжалявам и да съм нещастна. Но не съм ни най –малко.
Точно тогава, когато съм паднала по дупе и не ми е останало нищо, разбирам, че имам истински приятели до себе си.
Като казвам това, съм напълно откровена. Не се налага да плача, да се моля, да искам помощ. Всъщност, не се налага да казвам нищо. Не знам от къде, но тези, които държат на мен някак си разбират, че съм изгубила нещо, което е ценно за мен и се появяват от нищото, за да са до мен.
Това ме прави щастлива, и ме кара да се стегна и да се преборя. Да се боря за нещата, които са важни за мен. За да оправдая доверието на приятелите ми и за да си повярвам отново, че МОГА.
Разбира се, в такива моменти разбирам и кои са ми били просто „приятели за хубави времена”. Такива също има много и е добре, че имам от време на време и лоши моменти, за да изпаднат от листата ми на приятели.
Та, както казах, животът е прекрасен! Наистина!
Добре е, че има гадни, трудни моменти в живота ми. За да мога да оценя по - добре малките неща, приятелствата и хората, които са много близко до мен.
И да продължа напред, за да дойде по - хубаво време! А такова винаги идва!
