Наближава празникът на влюбените – Свети Валентин. От всякъде ни заливат реклами, а шоколадовите сърчица и плюшените мечета препълват магазините и аз леко започвам да се дразня.
Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против любовта и доказването й. Имам против прекаленото захаросване и вживяване в този празник.
Наближи ли Свети Валентин, започвам да се чудя колко ли струва любовта и трябва ли да има един - единствен специален ден, за да я показваме?
Дали любовта може да се опише с романтичната вечеря, червената роза и плюшеното сърчице? Това ли е тайната на голямата любов?
Плюшено мече на Свети Валентин?
Винаги съм мислила, че ако някой ни обича, то би трябвало да показва обичта си към нас не само на този празник.
За какво ми е шоколад на 14.02, когато през останалото време са ме подминавали с безразличие?
За какво ми е червена роза, ако през останалото време нито веднъж не ми е било поднесено цвете, ей така, без повод?
За какво ми е плюшено мече, когато през останалото време нито веднъж не са ме изненадвали с кафе в леглото?
Не ме разбирайте погрешно и не ми се сърдете много, но предпочитам да отбелязвам Празника на любовта всеки ден, с малки жестове, от колкото да празнувам само защото „всички така правят” на 14 –ти февруари.
Все пак, ако това искате, желая ви да изкарате един страхотен Свети Валентин!
Аз ще празнувам Трифон Зарезан! Наздраве!
