До скоро притисната от работа, напрежение и разни други не много добре говорещи за мен самосъжалителни процеси бях забравила, че обичам да пътувам. Докато не ми писна! Обадих се на няколко приятели, с които споделих идеята да сформираме група:” Не бъди идиот, опознай страната си” и които, без да се замислят много казаха: „Давай”.
Организацията стана от раз, дестинацията за първото ни мини пътешествие избрахме дружно - ще пътуваме до Добринище.
Изборът ни падна на Добринище, тъй като целта ни беше да видим неща, които си струва да се видят, да посетим места, които не сме виждали и всичко това да не струва много пари.
Помнех Добринище много смътно, тъй като дете сме минавали оттам с родителите ми, но само толкова. Разбира се, преди да тръгнем се информирахме какво можем да видим в района на Добринище, групата одобри идеите и поехме на път.
Първата ни спирка беше Благоевград, тъй като никой от нас не беше ходил там. Тук е моментът да призная, че и сега не видяхме много, тъй като бяхме доста прегладнели и просто седнахме да хапнем по една салатка и пърленка. ( Салатата беше много вкусна и много голяма, а пърленката със сирене и кашкавал ми напомни едни други пърленки, на едно друго място, които обожавах ).
Това, което все пак видяхме от Благоевград ни остави с впечатлението, че това е красив, слънчев град с много мили и любезни хора.Обещахме си да го посетим отново, този път за по - обстойна обиколка.
Следващата ни спирка беше Банско. Ако не беше толкова презастроено, щеше да е идеалното място. Не знам за останалите, но на мен не ми допада да гледам към красивите върхове на планината и да виждам покривите на хотелите, които никнат като гъби в това райско кътче.
Все пак в Банско има какво да се види и ние направихме една обиколка из града. Разочаровахме се, че къщата - музей на Никола Вапцаров беше с катинар ( аз лично правя втори опит в разстояние на няколко месеца да я посетя, но досега неуспешно ), но успяхме да разгледаме църквата Света Троица и къщата - музей на Неофит Рилски.
В късния следобед най - сетне стигнахме в Добринище и в първия момент бяхме много разочаровани. Не добре асфалтирани улици, къщи, сгушени една до друга, липса на указателни табели и още куп други неща, които ни накараха да се запитаме защо всички хвалят Добринище.
След дълго търсене на къщата за почивки, където си бяхме резервирали места и след първоначалния ни шок от вида на града обаче, нещата започнаха да си идват на мястото.
Добринище е странно място - на пръв поглед може да не се хареса, но ако му дадеш шанс ще се влюбиш в него.
Тук хората са много приветливи, храната е най - вкусната храна, която можете да си представите, а виното...то е еликсир.
Най - ценното богатство на Добринище е природата. Малко са местата, които са ме впечатлявали толкова, както намиращия се само на няколко километра от града връх Безбог ( 2645метра ). Влюбихме се в това място и го казвам от името на всички в групата.
До самия връх може да се стигне и пеш, но тъй като сме начинаещи в изкачването на върхове предпочетохме лифта, с който се качихме до хижа Безбог.
Гледката, която се разкри пред нас не може да се опише с думи, трябва задължително да се види.
Лично аз искам да видя Безбог и лятото, когато всичко е зелено и се надявам да го посетим отново с приятелите ми ( и без това си обещахме да видим и езерото, което се намира близо до Безбог, но което този път не успяхме да видим).
