Някой някога ми беше казал, че разочарованията ни са нашите очаквания хората да се държат с нас по определен начин. Всъщност хората не ни разочароват, те са си такива каквито са. Ние сами се разочароваме, защото не реагират както ни се иска и както сме очаквали.
Мъдър беше човекът, който ми го каза и знам, че е прав във всичко.
Не можем да накараме който и да е да реагира както ние желаем, нито можем да го накараме да е до нас, когато имаме нужда от него. Не можем да го накараме да ни види, оцени или обича така, както на нас ни се иска. Колкото и да ни се иска не можем да направим нищо друго, освен да го оставим да си иде.
Ако иска да се върне, ще намери пътя към нас. Ако не се върне, значи просто някъде сме се разминали в желанията и очакванията си.
Това не бива да ни натъжава, защото светът е голям и шарен и все някъде, някога ще се намери човек, който ще каже точните думи, които копнеем да чуем, ще бъде до нас, когато имаме най - голяма нужда да си изплачем болката, ще намери пътя към сърцето ни и ще ни обича такива, каквито сме - несъвършени и истински.
Когато ни срещне точния човек, няма да се страхува да ни отвори вратата към себе си и ще ни допусне в своя свят без страх, че можем да го нараним или да излъжем доверието му.
Ще споделя с нас и радостите и тревогите си и няма да се крие зад маски, стени или страхове. Ще е готов да рискува, да ни обича и да бъде обичан от нас.
