Половинките не ги обичам. Искам да съм си цяла, както и оня...другия да си е цял.
Не желая душата на никой, аз си имам такава.
Искам аз да съм си аз, такава каквато съм. Искам и той да си е такъв, какъвто е.
Не искам да го променям, нито той мен. Дори и да бушуват бури, дори да сме различни колкото деня и нощта - предпочитам го, пред опитите за промяна.
Не искам да взимам сърцето на никой, то си е негово, както моето си е мое. Искам само малко място в неговото, точно толкова, колкото съм му оставила аз в моето.
Не искам да се моля за любов. Да чакам, да премислям и затъвам все по - дълбоко. Искам да знам сега, веднага, в този миг каквото има да се случва, за да знам да оставам или да продължавам напред.
Не искам да ме молят за любов. Няма по - тъжно нещо някой да се моли да го обичат.
Не искам да поставям условия, ултиматуми или да съм приятел. Не ми е нужно да съм такава, аз съм си цяла и съм си аз.
По дяволите всеки, който смята, че може да има само половината от мен!
То е все едно да откъснеш няколко странички от книга. Да обичаш само страничките и да ги пазиш, а да захвърлиш книгата, защото нещо в нея не ти харесва или те плаши.
Искам да съм нужна на някой толкова, колкото и аз се нуждая от него.
Искам, дори когато бягам, защото съм уморена, уплашена или ме боли, да ме открие и да ме върне, защото съм АЗ - неговата цялост.
Не искам да съм половинка! Искам да съм неговото цяло, без което не може!
