Обичам пътешествията, приказките, легендите и непознатите места в България. Местата, които откривам ме омагьосват напълно, пренасят ме в един друг свят и ме карат да мечтая.
Ако обичате да се скитате в търсене на не толкова популярни места из страната и като мен всяко едно такова място ви изпълва с възхита, то тогава може би това, което ще ви разкажа ще ви накара да се отбиете от пътя си, за да ги разгледате. Повярвайте, няма да съжалявате!
Не обичам плановете и очакванията какво ще открия, тръгвайки да пътешествам. Затова просто отварям картата, затварям очи и поставям пръст някъде по нея. Наричам го „късметлийска дестинация”.
Този път „късметлийската ми дестинация” включваше района на Димитровград, Хасково, Тополовград, Харманли.
Не знаех нищо или почти нищо за тази част на страната, но изборът си е избор.
Първото място, което се спрях да разгледам беше долмен край село Хлябово. Селото се намира в близост до Тополовград, община Хасково.
Долменът, който се намира там е най - големият долмен не само в страната, но и на Балканския полуостров.
Според археолозите, долмените са представители на гробичната архитектура по нашите земи и стоят в основата на тракийските гробници. Обикновено долмените са били предназначени за хора, които са имали висок социален статус в обществото.
Да се стигне до долмена край Хлябово не е никак трудно, тъй като се намира много близо до пътя, който води от Тополовград към Харманли.
Следващото място, което открих беше Светилището на Афродита ( Изворът на нимфите ) край село Каснаково, община Димитровград.
Признавам си, че името на светилището беше нещото, което ме накара да потърся мястото и да се отбия да го разгледам.
Хареса ми, че за разлика от домлемна край Хлябово, който както повечето не толкова популярни забележителности беше неподдържан, тук си личеше, че хората се грижат за своето Светилище.
Според специалистите, Светилището на Афродита е построено в края на 2 век от римския военноначалник Тит Флавий, в чест на красивата му съпруга Клавдия Монтана.
Военноначалнкът служил дълги години в римската армия, за което получил от императора малко парче земя. В земите, които получил Тит имало скален извор, който бил почитан от тракийците като светилище на нимфите. Смятало се, че нощем нимфите излизат да танцуват край него, а водата, която тече е лековита.
Днес, това което може да се види от Светилището на нимфите и Афродита са трите вдълбани в скалите ниши, през които се процежда вода ( за която се твърди, че е лековита).
Могат да се видят останки от култови постройки и части от монументална колонада.
Светилището на нимфите и Афродита е единственият добре запазен нимфинеум в страната ни и през 1968 година е обявен за национален обект на културата.
Това са само две от многобройните забележителности, които открих в този страхотен край.
Скоро ще ви разкажа и за едни от най - красивите поне за мен крепости - край Мезек и край Маточина.
