Свободата е състояние на духа. Свободата е правото на избор. Дали наистина сме свободни и до колко? Има ли пълна, абсолютна свобода?
По тези въпроси спорим от няколко дни с мой приятел и задълбаваме в темата все по - дълбоко и не намираме точната дефиниция. Може би просто защото такава няма.
Според моя приятел свобода не съществува, защото винаги има някакви ограничения. Те могат да бъдат финансови, морални, законови - ограниченията са навсякъде около нас и ние искаме или не се подчиняваме на някой от тях, което автоматично ни прави несвободни и ограничавани в рамки.
Аз твърдя, че свободата се намира вътре в нас и една от проявите и се изразява в правото ни да направим своите избори. Дали те ще са добри или лоши, ние избираме накъде да поемем. Свободата е състояние на вътрешния ни свят. Никой не може да ни я отнеме, всеки се ражда свободен.
Правото на избор, според моя приятел също е провокирано от наложени ограничения. Най - често избираме неща, които индиректно ни се налагат от обществото. Различният ни избор всъщност не е толкова свободен и различен колкото ни се струва, защото няма как да избягаме от статуквото, от заложеното вътре в нас, от насаденото, от наследственото, няма как да избягаме от света изграден от норми и рамки.
За мен обаче, щом имам право да избирам съм свободна. Щом мога да изразявам личната си позиция ( ако имам смелост да го направя ) съм свободна.
Никой не може да ми отнеме правото да избирам и да казвам това, което мисля, без значение дали за обществото ще е правилно или грешно - това е моят избор.
Никой не може да ми отнеме и моята вътрешна свобода. Каквито и норми и ограничения да има наложени, моята вътрешна свобода никой не може да я вземе и да ми отнеме мислите, мечтите.
Свободата е въпрос на личен избор и смелост да го направиш.
Благодаря на Г. Димитров, че ме провокира и то без бира!
