Наскоро попаднах на статия за приятелите и по - точно как си избираме приятелите и се замислих какво е приятелство и как се избират наистина приятелите.
Как разбираш кои са твоите хора, тези на които можеш да се опреш и които не чакат да ги молиш за каквото е, те знаят, че имаш нужда от тях.
Няма кастинг за приятелство, няма правилни и грешни отговори, които някой попълва, за да ти стане приятел.
Моите приятели не съм ги търсила, те ме намират и остават до мен. През всеки етап от живота, през който съм минала остава поне по един добър приятел, който продължава да е до мен. Понякога се чудя с какво съм заслужила приятелството им, какво ги задържа при мен.
Разбира се, губила съм много приятелства, било защото сме се разминали, било поради друга причина, но тези, които са останали, които са били до мен и когато съм била щастлива и когато съм на дъното, тези, ценните остават.
Аз съм щастливка, че имам хора, които не са ме подвеждали никога. Към старите, изпитани приятелства прибавям нови и светът ми става по - пъстър и хубав.
Не е нужно да им казвам, че ми е зле, те просто знаят и са до мен, готови да мълчат, плачат или се смеят с мен. Вдигат ме, когато падна, държат главата ми над водата и се радват с мен, когато съм добре. Не лъжат, за да ме успокоят, приемат ме такава, каквато съм - с всичките ми странности, с хубавите и лошите ми страни.
Не са много, но не ми и трябва цял отбор, добре ми е и с тези, които са избрали мен, на моменти откачалката за приятел.
Благодаря ви!
